52279
IMGP8227

Да откриваш себе си или обживяване на безвремието

11.01.2013

Реших да споделя като първа тема в моя блог идеята за присъствието в личното ни пространство и в това на другите. Сигурна съм, че всеки във времето е преплитал в мислите си тези преразкази на чужди очаквания и лъкатушещи пътища към себеоткриването. Винаги съм смятала, че да присадиш собствени мисли на друг е като да забиеш клонче в камък и да очакваш да береш плодове от него. Така е и със създаването на персонални правила и надеждата, че другите ще ги следват с охота. Затова аз ще споделя моите мисли и ще ви ги изпратя, като откъсната вятърна ласка в поле от обрулени спомени.

Обитаваме хаотично безвремие, в което за едни горе е долу, а встрани е направо, затова е толкова трудно да спрем представите си в една посока. Все сме на кръстопът или пък го подминаваме, разтягаме толкова дълго четирите страни на едно съвремие, че то отдавна е спряло да прилича на правилно. Но докато се опитваме да пренастроим трептенията си към тези или онези стандарти, днешното няма да се промени, то просто ще се превърне в минало. Така, че да си спестим въздишката „Ех, ако можех да върна времето…”, да престанем с опитите да се поберем в кутийката, а да обживяваме нашето си пространство отговорно и последователно. Не е лесно, ще кажете и ще сте прави, защото в това начинание няма крайпътни маркери, нито уютни беседки в откриването на лични послания. Никой не обещава, че ще пакетира надежда специално за нас и ще ни я праща по пощата на празници. Така да си имаме като стигнем края на пътя. Трудно е, това мога да гарантирам. Ако обаче потърсим подкрепа някъде около себе си, ако се осмелим да признаем, че грешим, без това да отскубва от нашето Аз…
Трудно е. Всеки усеща себе си и Господа в него по собствен начин, а да се разкриваш в свят на прикрити и силно изкривени съвършенства е лудост. Колко са лудите, които тръгват по тази трънлива пътека. Може би повече от очакваното, кой знае…


Bookmark and Share Да откриваш себе си или обживяване на безвремието