52279
gashti

До там и обратно или какво, ако светът не свърши?

21.01.2013

Началото на новото очакване, откъснат лист от календара и вече е следващата година. Дали да не се опитаме да влезем в нея с малко повече оптимизъм и да намалим количеството мистицизъм, с което изпратихме предишната. След като човечеството самоотвержено и отговорно се подготвяше за постапокалиптична депресия, с която да оправдае неосъществения си край, сега да видим как ще продължи. Бързо забравихме непрекъснатото и по всички възможни информационни канали говорене, писане, хихикане, назидаване и страдане пред очите на цял един свят и идеята, че утре няма да ни има.  Защо бе хора? По-лесно ли е да преминем през подобно безумие, за да пречистим себе си и мислите си. Да си представим, че ако оцелеем след края на света животът ни ще започне отначало, звучи ми интересно от психологическа гледна точка. Да си измислим своя Рубикон, след който нищо няма да е същото. Остава сега да измислим и как ще изядем, изпием, използваме всичката храна, алкохол и одеяла, с които се бяхме запасили в случай, че ние сме щастливците, които ще продължат човечеството след като дори почва под краката ни не е останала?!?  Склонността ни да си съчиняваме апокалипсиси и след това бързо да ги забравяме е похвална, опияняваме се с огромна доза фатализъм, на фона, на който ежедневните ни страдания са направо смешни и след това пречистени преминаваме в следващите дни, по-безоблачни и надеждни. Дано това, което ни очаква е точно такова – светло и позитивно, защото изводи от преживяното, така и не са регистрирани, продължаваме към следващия календар!


Bookmark and Share До там и обратно или какво, ако светът не свърши?