52279
zima_99421

Натрапчиво неясно

27.01.2013

Винаги се е смятъл за обикновен човек, което на фона на ширещата се необикновенност си беше истинско приключение. И отново в своя обикновен ден, седеше на дървената пейка пред сградата, където трябваше да направи своя обикновен избор. По това време на слънцеспирането, часовникът му показваше 10 часа. Извади сандвича от черен хляб и шунка и захапа унило единият му край още сега знаеше, че всичко ще продължи през следващите 15 минути. След което щеше да се изправи да изтупа полепналите по тъмното си филцово палто трохи от черен хляб и да се върне вкъщи.
Навън валеше, първо леко и почти незабележимо, но няколко преки след това снегът уверено започна да полепва по улично активните хора, познатата бяла реалност. Потрепери и се сгуши във вдиганата яка на палтото, черната му поизтъркана ръчна чанта, натежа. Оставаше още малко преди да се скрие в сигурното убежище на ненатрапчивото си мнение, отново обикновено, за да приляга на обикновения му живот и претенции за бъдеще…

Вдигнах глава и погледнах през прозореца, валеше, снежинките съсредоточено се спускаха от натежалото сиво небе, сякаш се опитваха да пробият и да се настанят в тишината на стаята. Върнах се към текста, за който си мисля, че трябва да е единствено семпъл и да представя една обикновена никого не интересуваща история. Тогава, защо да се занимаваме с нея, ако тя няма отношение към по-голяма част от хората или не променя към по-добро техният избор и представите им за живот. Ако не ни дава повече увереност, че ще се справим, защото и някой друг преди нас го е правил, че имаме време да направим и след това да поправим грешките, защото само от нас зависи. Защо да пренасяме подобна информация на следващото ниво, ако тя не носи нито едно от тези послания? И логично следващия въпрос – Защо тогава точно тя ни залива отвсякъде? Вечер от телевизионните екрани, в пресата, в интернет форумите, всеки се надпреварва да демонстрира своята неинформираност по всички въпроси. Пишат и говорят „за” и „против” АЕЦ Белене, необходимостта от развиване на ядрена енергетика, за нови и светли перспективи пред държавата, пред политиката, пред партийните интереси, за по-добро развитие на икономиката, намаляване на последиците от кризата…, списъкът стана прекалено дълъг и не остана място за него, обикновеният човек. Отново. Неговото мнение е важно сега и само ако е „да”. След това е добре да се върне в обикновения си живот и да остави всичко в ръцете, на тези които са компетентни. Само че щеше да е много по-различно, ако точно те, предлагат ясна информация и имат изградена позиция, зад която твърдо стоят и чиято единствена цел е да помагат на живота да се случва днес, утре, след 50 години, по един по-добър, макар и обикновен начин.


Bookmark and Share Натрапчиво неясно