40389

Животът в 100 думи. 2

2.

Мокрите листа надничат през прозореца. Капки отразяват охравите светлини на нощта отвъд. Трепват и безшумно се плъзват по стъклото в лъкатушен бяг. Подире идат нови, блещукащи и палави като предишните. Вечерният дъжд ми спомня мечтата (или беше сън?) да бъда тук, в близост до чуждото море, след грохота на прилива и мириса на напоени палми и земя, и да гледам играта на капките по стъклото, и да ми липсва времето, в което мечтаех (или сънувах) да бъда тук и с което днес ме свързват само думите.

Соледад Мора, снимка


Bookmark and Share Животът в 100 думи. 2