Пътна карта за срещи с извънземни
Кое е по-вероятно, да има или да няма извънземен живот?
Какво ще стане, ако бъде установен контакт с разум от друга планета?
Как ще реагираме на новината за подобно откритие?
Експерти от цял свят обсъдиха темите на среща в Лондон.
„Ти вярваш ли в извънземни?”, беше съвсем нормален детски въпрос допреди две десетилетия. Модерните деца изглежда са надраснали този леко наивен интерес към Космоса. Вероятно не толкова от липса на любопитство, дори напротив.
А защото в съвременния живот все по-малко си задават въпроса „дали”, когато стане въпрос за извънземен живот. Еднозначната и безспорна поява на извънземен живот би била една от най-големите трансформации в човешката история.
Световните експерти, събрали се на дискусионната среща „Откриването на извънземен живот и последствията за науката и обществото” в „The Royal Society“ в Лондон, са единодушни по този въпрос.
„Днешните поколения биха могли да станат свидетели на откриването на извънземен живот. Ако се окаже, че не сме сами в Космоса, това из основи ще повлияе на начина, по който човечеството разбира себе си и трябва да сме готови за последствията”, настояват британските експерти по космически науки Мартин Доминик и Джон Зарнечки, организатори на срещата в Лондон, на която се обсъждат въпроси засягащи не само науката, но и реалния живот.
В доклада си със заглавие „Да предскажем как ще изглежда извънземният живот: и да се подготвим за най-лошото”, Саймън Конуей Морис от Университета в Кембридж всъщност не прави аполакиптична прогноза. „Има две противоположни хипотези, първата, крайно невероятна, е че извънземните биосфери ще се окажат стряскащо подобни на земния еквивалент и че в такива атмосфери неминуемо ще се зароди интелигентност. Втората хипотеза е всъщност правилният отговор. А именно, че дори да звучи парадоксално, ние и нашата биосфера сме сами. Така че кое е по-лошо? Да се срещнем със себе си или да не срещнем никого?”. Други учени задават въпроса: Как искаме да открием извънземен живот, когато не знаем как е възникнал животът на Земята. Версията на Кристиян дьо Дув от Института Дув в Брюксел е, че „е възможно произходът на живота на Земята да е бил „задължителен” вследствие на комбинацията от химически и физически условия в момента на възникването му”. Ако е така, една извънслънчева планета със същите условия е доста вероятно място за поява на извънземен живот. Днес вече са открити повече от 400 извънслънчеви планети. Не спира и търсене на планети-близнаци на Земята. Но резултати вече има, настояват Паскал Ехренфрьонд, Марко Спанси Нилс Холм: „Изненадващо голямо количество от молекули използвани в днешната биохимия на Земята, са открити в междузвездната среда, в планетарни атмосфери и повърхности, комети, астероиди и метеорити”. Нова перспектива предлага П.С.Дейвис от университета в Аризона. Според него, ако приемем, че животът на Земята не е единствен уникален инцидент в обозримия Космос, а изпълнение на свръхсложна формула, може би първо трябва да се потърси втори генезис на Земята, преди да се излезе в Космоса. „Започнал ли е животът на Земята от нулата повече от един път и има ли паралелни „биосфери в сянка” или може би такива, които си взаимодействат?”, пита се той.
