52279
jam_jars2

Късове думи

07.02.2013

Детски спомен за Цветни приказки на Леда Милева

Бяхме деца. Беше поредното дълго и безметежно лято. Сега сме пораснали, а зимата все лъже, че пролетта е близо. Февруари се е затичал към топлото, но само наужким. Време за нова история.

Споменът за старата къща в планината, уютната прегръдка на баба и ръцете й ухаещи на сладко от боровинки, са все още там, в мислите ми, грижливо пазени. Събирам ги в голямата, мукавена кутия, облепена с изрязани от салфетки цветя, прибрана на сигурно място в съзнанието ми. Пазя ги при другите спомени за непослушното момиче с рошава коса и ожулени колене, с големи любопитни очи и обгорели от планинското слънце страни. При любимите книжки от поредицата „Цветни приказки“ на прекрасната Леда Милева. И сега усещам гладката повърхност на корицата по опакото на ръката си. Изпомачканите от прелистване страници и аромат на мастило. Всеки цвят, всяка дума и приказка си беше на мястото – синя, шарена, жълта, червена… Хубаво е да слушаш човек, който освен, че вижда цветовете и пише за тях толкова леко и завладяващо, почти въздушно. Купчината с книжки беше една и съща всяка вечер, а със сестра ми винаги спорехме дали Бялата или Зелената приказка е по-хубава, докато баба търпеливо четеше и препрочиташе и двете. Побутвахме се, катерихме се в скута на баба или се настанявахме от двете страни на пейката, после се разменяхме, докато спорехме коя да е следващата приказка. Скоро навсякъде около нас се търкаляха късове думи. Изкачаха от страниците и се втурваха по поляната, в тъмното на къщата, нагоре по улицата, висяха по клоните на старата слива. Цветни, рошави, закачливи, като безгрижни малчугани. Проследявах ги с поглед и отново се връщах към следващата страница. Цветни приказки, оживели в моите спомени, писани от изключителна жена, прочетени с  толкова любов от моята баба. Така съм спокойна, че детето в мен, никога няма да си отиде.


Bookmark and Share Късове думи