52279
Kieran-O'Connor

Мъртва вода

20.02.2013

Вали и трупа, първо сняг. Един бял, мек и приканящ като приказка някаква, незавършена, а и на кого ли ще му се слуша повече… Пада снегът, побелява,  след това дъжд, вали и прави потоци, събира вода и я разлива, бушуваща и галеща краката на пътника, на този който пак ще потърси чуждите пътища, ще избяга. Вода да искаш. Мъртва вода, вече цяла седмица тече в различни посоки и носи. Влачи дървета, мръсотия, камъни, безнадеждно помита и последната останала вяра, но не измива. Водата не мие грешките на предишните, нито на днешните, те толкова надълбоко са вплели грозни, кокалести ръце в загниващата плът на обществото, че само черно стърчи като колове забити в тялото на отдавна паднало животно. Опитва се, но не смогва да се надигне горкото и пак го препъват, пак повалено, лежи и пръхти, а сухата пръст все по-дълбоко в ноздрите му полепва. Толкова, че му е трудно да диша, а какво остава да се изправи или забърза. Водата идва и ще мине през него, ще умие изморените му, от ритане в нищото крайници и ще отмине. Къде се оглеждаме, за какво плачем? Сълзите се спускат по безизразното лице на обществото и се пукат на черни вади. Кучешко време, разделно. Пак заваля, не се мие народа, плаче.

Киеран О`Конър, снимка


Bookmark and Share Мъртва вода