52961
sea morning

Скиталци

03.02.2013

Само няколко букви, тъмни и бездушни, някак незаинтересовано се побутваха върху белия екран. Толкова много дефиниции събрани в някакви чертички. Очакванията, търсенията и желанията на цяла една планета събрала милиарди хора. Толкова разочарования или грешни тълкувания и все около тези няколко срички…

През последните дни темата за щастието и изборът да сме щастливи или нещастни се появяваше ненадейно и по различни поводи. Думата щастие или смисълът на всички скитания на ума и на фантазията се вплътняваше като част от разговор, сцена от филм, непоискано разкритие. И накрая, толкова е важно да знаем какво е щастие и къде да го търсим, че забравяме да го получим, когато се случи. Странна напредвара с представата за щастие, надбягване, в което няма финиширали. Кога да спрем да се пренасяме в определенията и да смирим вечното си усещане за нещо несвършено, да се откажем ли от ненамереното щастие или от тъгата по него? Защо все се опитваме да подскачаме от камък на камък, за да не стъпим в блатото на нещастните, а пропускаме да решим къде искаме да стигнем? Обичайно много въпроси, които не намират своите отговори или поне не в този текст.

Отместих поглед от лаптопа и бавно заплувах в окъпаното от светлина утро. Беше началото на нов ден, в началото на нов месец, добър повод да поговорим за – щастие. Докато пръстите се местеха по бутоните, сетивата ми спокойно потъваха в утрото… Котва, очакване, бряг, изгубен скитник, сенки от преминали несбъднатости. Преплетен свят от безплътни възторзи, утринни лъчи – скиталци, търсачи на щастие, обвити в саван от облачни, бурни предвечери. Толкова ясно и все пак далечно усещане за провокирани търсения…

Картината от която бях част, ту се размиваше и избледняваше, а после се насищаше и сякаш ме викаше. Цветовете достатъчно силни и мамещи, но без никакъв смисъл. Тъмна, забравена светлина скрита дълбоко зад тях, усещаше се напрежение… Напрежение, което носи непредсказуемостта, непозната еуфория, която крои своите  планове скрита в диплите на пухкави облаци. Няма до какво да се докосна, нито какво да посоча, виждах го без да мога да го накарам да изчезне!

И все пак, ако се откажем от преследване на личното щастие и се обърнем към търсенето на смисъла, ще намерим дори повече отговори, отколкото някога сме си представяли, че съществуват. Началото на нов месец е, време за презареждане.


Bookmark and Share Скиталци