53522

Индия. Нирвана или вечната надежда за края на пътя

 

Страна събрала в себе си много страни, такава е представата ми за Индия. И както жаждата не може да се утоли с една глътка или гладът да се засити само с една хапка, така и тази история не може да се разкаже с един текст. Това е само начало на едно вълнуващо пътешествие на границата на реалността и приказките, защото Индия е и двете.

Чудеса в сезона на дъждовете

„Никой не  отива в Индия случайно!”, така ми каза една приятелка на чаша домашна лимонада с мента след като й разказвах и разказвах за тази невероятна страна. Сега докато пиша си мисля, че когато и да ме повика Индия отново ще се върна, надявам се с тази история и вас да поканя на едно различно пътуване.

В Индия всичко е поклон – неизброимите храмове са поклон пред духовното и религията, впечатляващият „Тадж Махал” е поклон пред любовта, религиозните шествия до Ганг са поклон пред раждането и смъртта. А дворците и крепостите са поклон пред величието на страната. Защото колкото и да е модерна и бързоразвиваща се, с невиждани градове от стъкло и бетон, Индия винаги ще си остане страна от приказките. И точно защото като излезли от приказка са дворците и крепостите ще започна да ви разказвам първо за тях. Посетихме само част от величествените дворци пример за могъществото на страната. В Раджастан, най-големият щат в Индия с най-малко население са събрани едни от най-красивите примери на архитектурата и богатството на раджите. Докато се движихме по междуградския път Делхи-Джайпур, придружавани от религиозни процесии, разхождащи се свободни крави, камили, слонове и изникващи от нищото мотопеди с поне петима пътници върху тях, нашият гид Махеш бързаше да ни запознае с мястото към което сме се запътили: „В Раджастан  раджите и днес са си у дома. Всичко тук е толкова голямо и величествено, защото владетелят е бил длъжен да осигури работа на хилядите си поданици. Мраморът, полускъпоценните камъни и всичко за построяването на един дворец е добивано в Индия. Затова и занаятите тогава са процъфтявали. Една от най-добре запазените от великите времена на раджите е крепостта Амбър Форт”. Когато спряхме в подножието й дори не подозирах, каква красота е скрита зад пясъчно жълтите крепостни стени. Минути по-късно докато се поклащаш спокойно върху гърбът на слон, който ме отвеждаше към двореца си спомних думите на Махеш: „Имало е работа за художници,  занаятчии, общи работници, за бижутери и изкусни килимари, всичко е сътворено на ръка и е отнемало години.

Началото било през 1952 година по времето на Раджа Ман Сингх I. Дворецът е строен между 1600-1727 година. Както почти навсякъде в Индия и тук хиндуиският и мюсюлмански стил живеят в абсолютна хармония. Върху мраморни колони с изписани сури от  Корана се преплитат изящни мантри и символи от хиндуизма. „Кехлибареният дворец” в центъра на крепостта е като лабиринт от богато украсени зали, изписани с малахити и нефрити стени, дърворезби на ловни сцени… индийски приказки. Часове наред можете да се дивите на майсторството и хармоничното съчетание на практичност и изящество на мястото.

1 2 3 4

Bookmark and Share Индия. Нирвана или вечната надежда за края на пътя