52279
woman-on-the-shore-of-a-lake-joana-kruse

Колко е силен гневът или какво, ако разпериш криле?

15.02.2013

… Ти просто си седиш, присъстваш и опознаваш. Пред теб реката сменя цветове, ту чиста и мамеща, ту мътна и невидяна. Страх те е да се задълбаеш и да се отпуснеш в отнесеното й пътуване, да не повлече и теб. Защото, ако толкова надълбоко потънеш ще изгубиш светлината от погледа си, а тя нали е пътеводна?

Така и аз в последните дни, седя и наблюдавам, после слушам и пак наблюдавам, гневни хора, размахват гневни сметки, а срещу тях гневни политици и специалисти, с още по-голям размах на обещанията, редят закани. Срещу сегашните, срещу виновните, срещу който трябва… Започнах да се губя в настоящето, задушавам се от неразбираемото, надменно каканижене. От ефира, в интернет сайтове, по улицата, в таксито…  от всички страни летят купища сложно описани техники и обяснения, призоваване на истината – нашата или тяхната, на монополистите, на политиците, на хората, на потърпевшите… тук е Долината на истините. Бодливите, неустановените, загубените или удобните. А тя истината е само една и не е нито на едните, нито на другите. Неприпознатата истина. Стои до някой ъгъл, опряна на човешкото бездушие и чака своята реабилитация.

Решението ли… то както винаги е някъде по средата. Докато седиш на брега на реката и наблюдаваш как водите се сменят, да пробваш да опознаваш и единия и другия свят. Присъствайки навсякъде…, докато останеш в центъра, без център. Усещаш, че хем си там и участваш, хем всичко се случва и ти не можеш да го промениш, нито да противодействаш, не си част от процеса. Затова и аз се отказвам от нови опити, отричам се от агресивни хора, заплетени ситуации, нередности, нарочно объркани обяснения. Това не е моята истина…, а реката тече, отново променя цветовете си и така ще бъде.


Bookmark and Share Колко е силен гневът или какво, ако разпериш криле?