52279

Алтамира в своя лабиринт

Развоят на събитията около Алтамира спокойно би могъл да послужи за сценарий на холивудски трилър с необходимите за това съставки. В него има научна фантастика, възходи и падения, добри и лоши герои, конспиративни теории, политически интриги, икономически интереси, изопачавана и рехабилитирана история. Една от последните и най-пикантни теории на противниците на допускането до вътрешността на пещерата е, че не само хората въздействат на микроклимата вътре, но вероятно и Алтамира крие мистериозни бактерии, способни да повлияят съвсем не благоприятно на всеки, влязъл в контакт с тях. Оттук до древни проклятия като тези в египетските пирамиди остава много малко. Залогът наистина е голям. Кантабрия разполага със зашеметяващата цифра от над 6500 пещери, но именно Алтамира, безапелационният шедьовър на палеолита, буди най-много страсти. Пещерата, чакала с хилядолетия да бъде открита, гледа безпристрастно на споровете около настоящето и бъдещето си. Свикнала е на бурните полемики. Открита е през 1868 година от местния ловец Модесто Кубиляс, докато търсел кучето си. За откривател на рисунките през 1879 обаче се води палеонтологът Марселино Санс де Саутуола или по-точно 9-годишната му дъщеря Мария. Публикацията на откритието и защитата на автентичността на рисунките – човешки ръце, коне, сърни и легендарните вече бизони, предизвикват истинска сензация в онези години. Тогавашните специалисти обявяват Саутуола за шарлатанин, а идеята, че толкова реалистични и добре запазени изображения могат да принадлежат на палеолита, за налудничава. Авторът умира през 1888 година, дискредитиран и осмят от най-големите специалисти. Както често се случва, историята все пак се грижи да възстанови престижа му. През 1902 и най-големите му противници признават, че всъщност той е бил прав. Да, става въпрос за автентично пещерно изкуство, реализирано в период опреди 22 000 до 14 000  години.

Огромният наплив на туристи през 60-те и 70-те години на 20 век сериозно увреждат микроклимата и се превръщат в реална заплаха за безценните рисунки. Алтамира е затворена през 1977 година и отново отворена през 1982 за определен брой посетители на ден. От 2002 година до днес се посещава само копието, за което са използвани синтетични материали, покрити с 80 процента варовиков прах, както и същите техники и материали като оригиналните, без акрил, четки или други съвременни методи. Изправени пред перфектно пресъздадените рисунки, посетителите оставят въображението си да пътува с хиляди години назад във времето. Само един път в годината, в нощта на музеите през май, електрическата светлина угасва, а пещерата се осветява само със свещи. Както са го правили праисторическите Веласкес и Гоя, докато са изографисвали стените на пещерата, която според някои от хипотезите е представлявала подобие на храм.

Ивайло Харалампиев, текст

 

1 2 3

Bookmark and Share Алтамира в своя лабиринт