40371

„В крайна сметка всички искаме да бъдем обичани”

Носителят на нобелова награда за литература Марио Варгас Льоса

Ивайло Харалампиев от Мадрид

Когато в 5,46 ч. сутринта телефонът в апартамента на Марио Варгас Льоса в Ню Йорк звъни и от Шведската академия му казват, че е новият носител на нобеловата награда за литература и че разполага с 14 минути, преди новината да бъде оповестена на света, перуанският писател и жена му Патрисия за момент решават, че става въпрос за шега, разказва самият той пред вeстник ”Ел Паис”.

Точно в шест разбират, че е истина. Аплодираната от всички награда се оказа освен всичко друго и интересна случка, съвсем на висотата на магическия реализъм. Само че този път съвсем реален. Каква е вероятността двама приятели с безспорен талант, но все още без никакви сериозни постижения, да получат в един ден Нобелова награда? Преди години никой не би заложил, че Габриел Гарсия Маркес и Марио Варгас Льоса ще изпълнят по брилянтен начин тази на пръв поглед напълно невъзможна мисия. Гарсия Маркес е нобелист от 1982 година, а дълго спрягания за кандидат Варгас Льоса изчаква 28 години тази справедлива „вендета”. А по ирония на съдбата сега двамата отново се състезават за първите места в листата на бестселърите. “No vengo a decir un discurso” ( Не идвам да произнасям реч”) e сборник с ораторските изяви на Гарсия Маркес. “El sueño del celta”(„Мечтата на келта”) е новата книга на Варгас Льоса, която той представи в Мадрид.

Как се чувствате като нобелов лауреат за литература?

Сред намеренията ми в областта на литературата никога не е фигурирало да спечеля нобелова награда. Моите най-амбициозни планове откакто започнах, бяха да пиша добри книги. Тайното ми желание, а мисля, че съвпада с това на всеки писател, е един ден книгите ми да се четат от някой така, както аз съм чел книгите, които са променили живота ми. Книгите, които са ме развълнували, очаровали, обогатили като човек и като писател. Никога няма да разбера дали тази моя мечта ще се превърне в реалност или не, защото това се знае, чак когато авторът отдавна си е отишъл. Нобеловата награда беше изненада. Звучи като клише, но е истина. Никога в живота си не съм вярвал, че ще я получа.

Промени ли се с нещо животът ви?

Разбира се. Тази награда е нещо прекрасно, но в същото време представлява истинска революция. Журналистическият тормоз няма граници. В 20-те минути, последвали обявяването й, апартаментът ми в Ню Йорк, в който току що се бяхме преместили и адресът, на който знаеха само няколко приятели, се напълни със съвсем непознати за мен хора. Фотографи от Дания, журналисти от Финландия. Как се добраха дотам, кой им каза къде живея още нямам представа. Моят график стана на пух и прах оттогава. Спя по 2-3 часа на денонощие в случай, че въобще успея да поспя.

1 2 3

Bookmark and Share „В крайна сметка всички искаме да бъдем обичани”