Въпреки, че сърцето ми трепва всеки път, когато чуя тази история, защото все пак в мен има и нещичко от нея, си казвам, че те, възрастните мъже, просто са си такива. Всяка младост превръщат в хубост. Може би Еленкьото не е била чак толкова красива, а просто хубава, интересна, чаровна и елегантна, може би е била грееща, а това са нещата, които наистина привличат мъжките очи. Но въпреки, че може и да не е била чак такава красавица, тя, която никога не съм виждала, защото е била прабаба на майка ми, ме е научила на две безкрайно важни неща. Първото: винаги да държиш на външния си вид. Много обичала да казва: „Чукне ли те вратата отзад, всичко по теб да трепка!“. И второто: „Любовта, която бързо пламва, бързо изгаря, а любовта, която израства малко по малко, накрая разцъфтява и тя е истинската“.

Ходела  с дълги поли и с „кюркчета“ – така ги наричала – кожухчета до талията, вталени, стегнати  – зимно време с кожи, а за лятото копринени. Ботушките й били до над глезена и понякога между ръба им и белия облак  от фусти се мяркал кракът й, обут в тъмен чорап – връх на еротиката в онези години. Баба ми си спомня, че като вървели двете по улицата, хората все заглеждали Еленкьото и когато веднъж  я попитала: „Бабо, защо те все така правят?“, тя отвърнала: „Мен все ме гледат. Ти тях не ги гледай!“. Останала си ефектна жена до чак края – слаба, стройна и винаги всичко по нея „трепкало“.