61693

За любовта и други криви пътища

И сега е дошла. Никога не ме е държала в ръцете си, но аз все пак съм й внучка и там, някъде, тя ме е чула. Усещането за присъствието й ми дава надежда.

Баба ми Еленкьо била най-голямата от три сестри хубавици. Вече била навършила двайсет години, а още си стояла неомъжена. Винаги съм се питала защо, никой ли не е пожелал да има тази красавица в дома си? А един ден един мъж, отскоро заселил се в града, решил, че ще си търси съпруга. Бил богат, купил бил хубава къща, нямал жена. Посъветвали го да посети и трите сестри. А той видял нея и очите му ослепели за другите. На нея пък й казали, че някой я иска и ще мине по улицата в еди колко си часа, с роза в ръката – за да го познае. И тя се залепила за една пролука в оградата, любопитна и тръпнеща.

Видяла го и никак не й се понравил – мургав, нисък и здрав, с яркозелени очи. Влязла в къщата и рекла на родителите си: „Не го искам, не го харесвам!“. А баща й отвърнал: „Вече дадох дума“.

И така я омъжили.

Винаги съм се чудила какво ли е да живееш с нелюбим човек. Да те докосва някой, когото не харесваш, да лягаш до някого, когото не желаеш. Понякога си казвам: добре, че в мислите й не е имало друг! А и да е имало, кой ли я е питал…

Но този мъж успял да спечели сърцето й. Навсякъде демонстрирал гордостта си, че има такава красива жена, хвалел я за всяко нещо, което направела, по сто пъти на ден й повтарял, какъв е късметлия, че тъкмо нея е намерил. А един ден тя разказала на майка си, че не й позволявал сама да изкачва стълбите – все на ръце я носел.

Веднъж имали гости – някакви мъже, с които мъжът й бил сключил добра сделка. Тя подготвила храната, посрещнала ги, а после – както подобава, се оттеглила заедно с една друга жена в стаята си. Мъжете яли, пили, приказвали, хвалили се с успехите си, пели, напили се, а накрая, като нямало вече какво да правят, започнали да се пръскат с виното.

1 2 3 4

Bookmark and Share За любовта и други криви пътища