61694

За любовта и други криви пътища

На другата сутрин, като слязла да се заеме със задълженията си на домакиня, едва не припаднала. Всичко – и копринените тапети на стените, и завесите, и дамаските, и покривките, и килимите… всичко, всичко било в грозни лилавеещи петна. Въображението ми я рисува окаменяла насред доскоро елегантно подредения си дом. Така я видял и мъжът й. Тъкмо бил изпратил последния гост. Представям си как е застинал, търсейки думи и оправдания. А тя постояла още няколко секунди, кой знае какво преминавало през мислите й в това време. И бавно, и мълчливо започнала да раздига чашите и да издърпва безнадеждно похабената покривка от масата.

После разказала на майка си как в този момент мъжът й се приближил, прегърнал я, целунал ръцете й и казал да събере багаж за седмица. Не й позволил да пипне нищо в дома. Качил я на файтона и я завел на бани. Глезил я, угаждал й за всичко, дума не изрекли – тя за обвинение, той за извинение. А после, когато се върнали, цялата къща била преобразена, като нова.

Дали го е обикнала в този момент? Или по-рано? Или късно след това? Да обичаш някого, се учиш. Срещате се – най-често млади и напълно чужди и ако има някакво физическо привличане, сте големи  късметлии. Докосвате се, гледате се в очите, той споделя нещо, ти отвръщаш, ти споделяш друго, той отговаря. Напасвате се мъничко по мъничко, изненадвате се от общите открития, а после съвсем естествено идва денят, в който нищо не може да ви раздели. Казвате си, че се обичате и оставате заедно, а години по-късно не знаете любов ли е още, или вече е навик.

„Любовта, която бързо пламва, бързо изгаря…“, казвала баба Еленкьо. А любовта, която израства малко по малко с годините, неусетно, нежелана, неподозирана, накрая разцъфтява в цялата си прелест. И понеже животът е кратък, не й остава време да повехне.

Но май тъкмо това е добрата новина, нали?

Още текстове от поредицата „Наследства“ на Вихра Василева, можете да прочетете само тук.

1 2 3 4

Bookmark and Share За любовта и други криви пътища