Дан Роден: „С по-ефективно лекувани пациенти ще спестяваме пари на здравната система”

Ивайло Харалампиев от Мадрид

Дан Роден завършва математика, а след това и медицина в McGill University в Монреал. Академичната си кариера започва в департамента по медицина и фармакология в университета Vanderbilt през 1981 година, където в момента е аситент на зам.ректора по персонализирана медицина. От 2005 г. е директор на института Oates за експериментална терапия. Член е на издателските екипи на водещи специализирани издания в областта на медицината и е носител на серия награди. Разговаряме с него на организирания от фондация Ramon Areces и списание Nature Medicine в Мадрид симпозиум „Персонализирана медицина”.

Какво е персонализирана медицина?

Идеята за персонализирана медицина не е нова. Лекарите я прилагаме през последните 30 години. Използваме различни терапии при деца и възрастни, мъже и жени, пациенти от различни раси. Но ето, че сега разполагаме с целия този опит и би било престъпление да не го използваме. Аз съм сърдечносъдов специалист, но прекарвам доста от времето си в осмисляне на променливостите и влиянието на лекарствата в по-общ аспект, не само в моята област. Сърдечносъдовата терапия е сред най-широко използваните. Знаем, че ако част от пациентите са подложени на често използвана терапия, при много от тях ще има положителен ефект, но с настоящата техника можем да идентифицираме пациенти, при които ефектът няма да е толкова положителен, колкото при мнозинството. Програмите, върху които работя в момента, са създадени да потвърдят тези сигнали и да измислим как най-добре да ги приложим. Колкото повече информация има, толкова по-сложно става за един практикуващ лекар да се грижи за специфичните нужди на всеки пациент поотделно и да помни кое е най-правилното решение във всеки случай. Така че едно от главните послания, които ми се иска да дам, е главната роля на напредналата информатиката и електронните системи за регистрация на медицински данни, които да позволят прилагането на персонализираната медицина.

Значи тя до голяма степен може да се прилага и със съществуващите вече лекарства и терапии?

Да кажем, че за определено заболяване съществува лекарство, проучванията на което показват, че е по-ефективно, отколкото при взимането на плацебо. От това научаваме, че ако взимаш плацебо, не означава че си обречен да умреш и ако взимаш лекарството не е гаранция, че ще живееш завинаги. Но при липса на друга информация, трябва да взимаш лекарството. Това е и проблемът с широкомащабните тестове, които показват полза при големи групи пациенти, но не проследяват подгрупи от тези пациенти, за да се прецени дали при някои има положителен или отрицателен ефект.