52961

Ню Йорк. Град като на снимка, живот като на кино

11 септември 2013, някъде в България и далеч от Ню Йорк.

Денят намръщен от идването на ранната есен, хората по улиците намръщени по навик. Меланхоличното настроение се допълва от новините напомнящи за трагедията след терористичните атаки през 2001 година в САЩ. Странно състезание за най-забележителната история, все едно подобно събитие може да бъде забравено. Спохожда ме далечно усещане за преживяното. Тогава, преди 12 години отново бях пред телевизора и гледах новините в редакцията на предаването „На кафе“, Нова телевизия.  

Преди и сега – спомените за един ден

Започнах да пиша този текст и лентата се завъртя на обратно, от онези необясними завъртания, които само животът може да предложи. Припомних си всичко кадър по кадър, ужасът по лицата на водещите, напрежението, неразбирането и изненадата от това, което се случва… Силна емоция, търсене на гледни точки, хаос…

Когато преди три месеца посетих Ню Йорк, си мислех, че ще отида на мястото на двете кули 9/11 Memorial, защото американското общество знае как да помни и да накара и останалите да не забравят. Така и направих. Ръмеше, типично за края на май. Огромна върволица от хора се точеше организирано между метални ограждения. Всеки стискаше своя безплатен билет за посещение, дошъл тук, за да не забрави. Точно на мястото на двете кули сега има два огромни басейна, а водата която се спуска надолу по черните стени създава усещане за непреходност, измива спомените, но остава болката. Тишина и смирение. Пред очите ми се сменят имена издълбани върху черна стомана, помислих си – така само животът може да дълбае…

1 2 3

Bookmark and Share Ню Йорк. Град като на снимка, живот като на кино