52961

Тунис. Пясък по върха на пръстите

Пътят край морето носеше аромат на сол и маслини, разказваше приказки за дълги, пъстри кервани и стари крепости и се виеше сред многолюдни, шумни селца. Пътуването от пустинята към морето е като награда за сетивата. Пясъчно, уморено жълто преминаващо през маслинено зелено, за да се окъпе в тюркоазеното средиземноморско, там където започва танцът на тишината с вятъра.

Продавачът на пустинна роза

Мъжът облечен в кафява гелабия,стоеше подпрян на дървената маса, пред купчина с пустинни рози. Поглеждаше безизразно към преминаващите туристи и се връщаше към своите си работи. Пред него се подсмихваше още един ден, задушен и сух. В средата на октомври, лятото все още е на власт, а предстоящата зима необезпокоявано далечна.  Зад него безкрайното пресъхнало езеро Шот-Ел-Джерид припомняше на хората от тази част на Тунис, колко скъпа е водата. Безкрайно пространство опиращо се  в атласките планини покрито с дебел пласт солена, бяла пелена. Жадна земя, с напукана от дългото чакане кожа. Сутрешният вятър подръпваше дългите дрехи на местните и рошеше крайпътните навеси покрити с палмови клони. Винаги, когато напускам пустинята сякаш се разделям с представата за вечност, за непреходно. Със спомена за безкрайно море от пясък и изгубени надежди. Оставям зад себе си Дуз, вратата към Сахара, за да продължа към меката и зелена красота на крайбрежието. Предстояха ми няколко дни  в един от най-известните курорти на Тунис – Хамамет.

1 2 3

Bookmark and Share Тунис. Пясък по върха на пръстите