42664

Амалфи и Позитано. Цветно махало

Завоите криволичеха весело, като линии върху детска рисунка, пътят затулен от надвиснали клони, с които слънчевите лъчи играеха на криеница. Оставих зад себе си древния Помпей и величествено, заплашителната снага на Везувий, за да се срещна със спокойната романтика на Амалфи и Позитано.

Стоп кадър от филм

Всичко започна с два филма, едни от най-романтичните, вкусни и разпукващи се от удоволствие, като мехурчета в чаша изстудено просеко, които бях гледала. „Под небето на Тоскана” и „Една добра жена”, са истории, които показваха не само пъстротата на Италия, но повдигаха още малко бялата ленена завеса и прошепваха тихата красота на Амалфи и живите цветове на Позитано. Сцени от тях се прескачаха в съзнанието ми и правеха нетърпението още по-голямо. Тъкмо когато започнах да барабаня по стъклото на автомобила, тюркоазенозеленото, с което очите ми постепенно свикваха, се разпиля в безброй цветове, планината срещна морето, а гледката на тази среща се запечата като стоп кадър от стар филм. Ла Костиера Амалфитана, парче от пъзела, който италианците, така ревностно подреждат и с гордост наричат dolce vita.

Яркото синьо на Тиренско море, обгръща острите скали и мие хилядолетното сиво, слънцето играе с цикламените храсти и размива контурите на сградите, спокойно препичащи се по хълма. Тук животът е пъстър, различен, по хлапашки закачлив. Напомня ми на любопитно дете, което тича по пясъка, спира се, топва крака във водата, смее се и търси къде да се скрие. Жълтите му къдрици се появяват ту до сергията с плодове на някой доволен италиански търговец, ту под количката за сладолед или се губят в белите тунели на уличките.

1 2 3

Bookmark and Share Амалфи и Позитано. Цветно махало