43590

Посланици на време

09.05.2014

Преди четири години, в дните, когато есента танцуваше плахо по градския паваж, се срещнах със София. Говорехме си за предстоящото й заминаване във Великобритания, за новите планове, за любовта. Години по-късно седим в приятен софийски бар, навън пролетният дъжд къпе дърветата, а ние споделяме  уроците, които трябва сам да научиш, за пътя, който те връща там, където трябва да бъдеш, за важните хора, които остават и посланията, които пренасяме и четем .

Къде беше София през последните години?

Изминалите четири години и половина живях във Великобритания. Никога преди това не ме е вълнувала мисълта да напусна България, дори когато семейството ми замина за Гърция, аз категорично отказах да ги последвам. Не съм подозирала, че живота ще ме отведе в ‘’призрачната потънала в мъгли стара Англия…”, така я виждах в представите си. Решението да последвам любовта ме отведе на Острова. Пред мен се разгърна един непознат свят, усещания, пътувания, споделяне…Беше красиво. После свърши. Трансформира се в грозота и обида, а когато хората започнат да се обиждат трябва да намерят сила да си кажат сбогом.

Преместих се в Лондон и живях там последните две години и половина.

Няма да крия, че това беше много тежък период. Имах нужда от стълб, на който да се опра, търсех ‘’лепилото ‘’, с което отново да залепя парченцата. Тогава срещнах Вики.  С Виктория Манчева ме свързва детството, музиката и спомен за едно чисто приятелство. Пътищата ни се разделиха, но времето отново ги пресече и не беше случайно. Споделяйки опит, впечатления, чувства, идеи и убеждения, естествено стигнахме до решението за съвместен проект. Проекта „Земела“. Използвам възможността да поздравя Вики за най-значимото творение в живота на една жена, нейната рожба! Преди дни, „Земела“ се сдоби с още един член , Мая. Благословена да бъде!

„Земела“ – музика или проект търсещ българското начало?

Казват, че гледайки отстрани виждаш по-ясно картината. За мен картината „България“ е магия. Това, което сме длъжни да направим е с грижа и внимание да подсилим контурите и цветовете, избледнели от времето и климатичните условия. Проектът „Земела“ е подчинен на българския фолклор. Земела е тракийска богиня на земята и майка на бог Дионис, богът на виното. Името Земела е символ на  женственост, сила, хармония и е дълбоко свързано с нашите корени. Причините вдъхновили този проект са любовта към родината, желанието ни да помогнем за популяризирането на културата ни и да се опитаме да възпитаме у младите отношение и уважение към нея. Правим го, използвайки жива мая съхранена и предавана от поколение на поколение замесихме хляб, с който се надяваме да заситим глада на много българи по света. Ако мога да продължа метафората, надяваме се с аромата и вкуса му да пленим и чужденците. Това е накратко идеята на „Земела“, така започнахме да аранжираме автентичен български фолклор, вплитайки съвременни стилове и музикални похвати, но запазвайки магията и есенцията.

Защо трябва да се обърнем към корените си?

Защото, в противен случай ще загинем! Ще изсъхнем, ще се разпаднем , ще се превърнем в пясък. Ще се удавим в океана на собствената си глупост. Трябва да съхраним историята си, родовата си памет, самочувствието си на българи. Връщам се на картината ‘’България” и се сещам за една история за свещеник, на който му дали пари за ремонт на стара църква в българско село. Църква със стенописи като тези в Боянската църква. Отчето обаче бил почитател на чашката и парите бързо отишли „по предназначение“, но решил все пак да оправдае част от останалата сума, купил бяла боя , взел баданарката и боядисал върху древния стенопис на храма?! Да му е чистичко и беличко! Извода от тази история оставям за всеки от вас. Това, че не ценим традициите си, историята си, срамуваме се от произхода си, хабим енергия в отричане и агонизираме в опита си да се превърнем в американци, англичани и всякакви други, но не и да бъдем българи ме вбесява.

Имаме куп причини да се гордеем с произхода си, но първо трябва да се запознаем с историята. Аз самата имам много пропуски, които смятам да наваксам.

Кои са хората, с които работите?

Имам щастието да работя с изключителни творци, но преди всичко хора. По първите две песни от проекта „Земела“, едната „Коне“, в оригинал ‘’Чичовите  конье’’, работихме с Миро Гечев- аранжимент, Недялко Недялков – кавал, Димитър Димитров – Дънди, ударни. Николай Барулов, засне видеото към песента.  Графичният дизайнер Красимир Андреев е автор на логото на „Земела“. В момента цигуларят Орлин Цветанов и китариста Мирослав Иванов, работят още два аранжимента. Всички, с които работим по този проект притежават талант, професионализъм и не на последно място сетива за магията на нашия фолклор. Затова съм решена да продължим в тази посока. Предстои да презентираме следващия сингъл и да реализираме записите на песните върху, които работим в момента.

Как избирате песните, които да аранжирате и изпълните?

Фолклорът ни е толкова богат, темите различни, вокалите и орнаментиката са уникални. За мен е голямо предизвикателство, все пак аз не съм фолклорен артист и нямам  намерение да се заявявам като такава. Избираме песните си по тема, мелодия и разбира се възможността да я изпълним добре .

Къде се крие силата на българския фолклор, защо така силно въздейства върху тези, които го слушат?

Българският фолклор е запечатал в себе си красотата и енергията на земята ни, спомените и преживяваванията на предците ни, сълзите на момите и кръвта на мъжете,  изгревите и залезите, сватбите и погребенията. В звученето е събраната енергията на тези преди нас. Трябва да намерим сила в тези не толкова добри, но изключително интересни времена да се съхраним. Връзката ни с миналото никога не е била прекъсвана, просто сега е много изтъняла. Срещите ни с „посланиците на време“, никога не са спирали, само са намалели. Усещането, че тук ни е мястото, не се е изгубило, но трябва по-често да си го припомняме. И този разговор е точно това, опит да върнем чувството си за принадлежност, да разберем, че в онзи, пълнокръвният смисъл, миналото ни никога не е било в опасност.

Елеонора Гаджева, текст

Тук може да видите обръщението на Виктория Манчева по повод представянето на клипа „Коне“:

http://www.youtube.com/watch?v=WdfA-lzoQe8  


Bookmark and Share Посланици на време