44791

Капри. Времето, скалите и летни истории за русалки

Хорската глъчка на пристанището се смесваше с крясъка на чайките, миризмата на прясна риба, виковете на сладоледаджиите и продавачите на плодове. Слънцето бавно се търкаляше по хоризонта, за да обходи острова от всички страни, да се усмихне на белосаните къщи и избухналите в цикламено храсти. Утрото в края на юни ме отведе на Капри. Мястото с най-вкусният сладолед, най-белите къщи, най-тюркоазеното море и най-вкусната „Маргарита”.

Изгубени стъпки

Как да говориш с Капри, без да си погалил топлите му стени, без да си кимнал с усмивка на възрастните, нагласени италианки, водещи малки кученца през тълпата, без да си се потопил в лазурното синьо на Тиренско море. Как да го опишеш без да си вкусил от слънчевия сок на времето, предлагащ се в малки стъклени канички. Без да си се изгубил сред тесните улички, като коридори на стар лабиринт, подобна  на дете, което не иска да бъде намерено.

Стрелките на стара часовникова кула на площад „Умберто I” се движат, но отмерват друго време, това което тече само тук. Затова ти се иска да си срещнал Капри по-рано, да си го усетил и преди, за да можеш винаги, когато пожелаеш да си спомняш за поздрава на шивача от малката отрупана с пъстри платове шивашка работилница. Да описваш с ръка керамичните табелки на улиците и да се питаш всеки път, нима красотата може да има толкова много измерения. Затова е създаден Капри, за да покаже колко голямо е разнообразието от образи, усещания и трепети, вплетени като усукана плитка на млада девойка в това място.

1 2

Bookmark and Share Капри. Времето, скалите и летни истории за русалки