За опрощение на душата
29.07.2014Докато се настаняваше пред светлината от прозореца, младия мъж придърпваше свенливо края на ръкавите и приглаждаше притеснено косите си. Седеше на същия протрит и с мръсна облегалка стол, както много преди него. Ролята на модел не му беше присъща, но пък любопитството да види красивата си душа през очите на непознат ексцентрик надделяваха. Той не беше като всички останали, винаги го е знаел, а и всички около него не спират да му го припомнят. Крачолите на карираните панталони се вдигнаха и откриха тъмни чорапи, обули бледа кожа. Усещаше върху себе си празните погледи на лицата от портретите, студът завиваше стъпалата му с тънка сива мрежа, пълзейки нагоре по тялото. Няма начин душата да е толкова грозна, негова още по-малко. Прехвърляше набързо ситуации, случки, думи, не намираше в миналото си нищо от което да се притеснява, обичаше красивите неща, музиката го вълнуваше, а книгите негов паралелен свят, в който се криеше от неудачите.
Художникът поставяше първите щрихи върху платното, бавно и ритуално размеси боите върху палитрата, този път и в него се прокрадваше плахото усещане, че толкова млад, енергичен и позитивен човек, няма как да носи, заключена в себе си грозна душа. Този път ще се получи и всички часове, дни и месеци в търсене на красотата ще се увенчаят с успех. Ще направи всичко както трябва. Винаги има надежда, повтаряше наум художникът и четката се плъзна върху чистото платно, може би последното.
Автор: Елеонора Гаджева
За опрощение на душата