40389

Прах във времето

13.08.2014

Спускането продължавашe. Никой в редицата не се престрашаваше да наруши структурата, като се откъсне от тялото на бавно плъзгащото се съществото. Бях част от таен ритуал, в който всеки се включва, за да се докосне до смъртта, да усети смразяващото преклонение към вечността. Нездравото желание на човека да се увери, че пътят му не свършва с едно издихание. Бях приведена почти наполовина, сякаш някой умишлено бе направил така, че коридорът да се смалява и смалява. Всеки, който се спускаше надолу беше принуден да се навежда все повече, отдаване на почит към смъртта. Древните египтяни са единствените, които са вложили толкова старание и труд в построяването на пирамидите-гробници, за да се поклонят пред небитието. Да застинат на прага на безвремието, където границите се размиват, както жълтият хоризонт на пясъка преминава в мекото синьо на небето.

Съпровождана от подобни размисли, се озовах в края на това пътуване. По точно в центъра на каменна стая, краят на очакването от срещата с непреходното. Гладко изсеченият камък, пазеше избелели рисунки, на  сцени от живота на фараоните, раждания, войни, предателства, велики царе и красиви царици. Част от пътят, който не свършва, пренесли със себе си, всичко което могат да поберат в тези гробници. Отново животът и тук затворен за вечни времена, превъзмогнал тленното и продължил през хилядолетията, за да разказва за себе си на любопитните. Бях там, като малка частица от разнородната тълпа смъртни, търсещи доказателство за непрекъснатия цикъл на живота, потвърждение, че нищо не свършва там, където си мислим и не започва откъдето очакваме.

Две различни внушения за време.

Обърнах се и видях двамата американци ухилени, застанали за снимка пред избеляла хилядолетна рисунка, показваща подготовката на фараона за мумифициране.

1 2 3 4

Bookmark and Share Прах във времето