40389

Прах във времето

13.08.2014

Понесена от безмълвния ход на тълпата се изправям пред ниска сграда, в която се  намират газовата камера и пещите. Последната обител на живота преди смъртта. Обречените пристъпвали там голи, без почести, без последни желания, без нищо, което да пренесат със себе си в отвъдното, защото отвъдно няма.

Отвътре студеното помещение е облепено с малки плочки, а пода е от ситна мозайка, за да се почиства по-лесно и днес и навремето. В средата каменна маса, върху която полагали телата, за да изтръгнат и последното, което могат да им вземат – златните зъби. Те така или иначе не отиват никъде. Камерата е малка стая, създадена да побере около 40 човека, макар че според надписите са влизали и по 150 наведнъж. След което вратите се затваряли херметически и се пускал отровният газ. Само няколко минути, в които животът се бори с неизбежното. Безжизнените тела на концлагеристите били струпвани пред постройката, преди да се превърнат в облак дим, избълван от комините  на крематориума. Бях чела някъде, че докато изгаря човешката плът мирише много силно. Така мирише смъртта. Сега на източната страна на лагера има мемориална плоча, на която на немски, руски, иврит, английски и френски е написано: Никога повече!

Както и да опиша спомените си от срещата със смъртта в Дахау, нищо не може да разкаже преживяното, да върне изгубени животи, изтритите желания, да заличи издълбаните в камъка имена.

Това, което исках да направя е да забравя.

Това, което направих е да си спомня.

Срещите ми със смъртта сега са върху този лист, търсени съзнателно и преживявани многократно, по-късно. Веднъж, смъртта като кръговратът на живота в подкрепа на това, че пътят никога не свършва. И втори път, смъртта, като единствен и неоспорим  край, последен стон, попил в малките сиви парченца мозайка.

Дъхът ми спира, всеки път щом се връщам към тези моменти, а светът отново е място, от което не искам да си тръгна, дори умишлено да съм го превърнала във вместилище на предсказуемост и непредвидимост.

Автор: Елеонора Гаджева

Снимка, автора

Разказът е публикуван в сборник разкази „Проект:Смърт“, Издателство „Сиела” 2011 г.

1 2 3 4

Bookmark and Share Прах във времето