42664

Котор. Игра на криеница с времето

Ако, сте от хората, които стриктно следват пътеводителите и очакват да видят всичко, което е позволено на гостите на града, добре е да не пропускате, някои места по маршрута си. Започвайки обиколката от  Морската порта на града, издигната през 1555 г., и се движите по часовниковата стрелка, ще ви посрещне достолепното каменно тяло в пясъчен цвят на наклонената Часовникова кула, устояла на не малко земетресения. Църкви в средновековния град не липсват, всяка една предлага уединение и приятна прохлада, докато се наслаждавате на изкуството на средновековните майстори.

Не пропускайте катедралата “Свети Трифон”, романските църкви “Свети Лука”, “Света Ана”, “Света Мария”, готическата църква “Свети Михайло”, както и църквите “Свети Никола” и “Света Клара”. В Морският музей, който се помещава в двореца Гъргур (Grgur), построен през XVIII век, освен оръжия, карти и древни ръкописи, ще видите модели на средновековни кораби. Интересни за отбелязване са и някои от имената на которските площади – Площад на марулята, Площад на млякото, Площад на брашното или Площад на киното.

Чудото на Девата от Пераст

Следобедът може да отделите за разходка из най-южния фиорд на Европа, както обичат да се хвалят которци, защото водите на Адриатическо море навлизат на 30 км. навътре в сушата. През ХХ век Бока Которска е поставен на 30-о място сред 100-те най-живописни заливи на света. По брега се редят малки градчета, като изскочили от някоя средновековна приказка, с малко поувяхнал чар, покрити с патината на времето – с рушащи се палати, почерняла от влагата мазилка на белите къщи, стари палми, нашарили тротоара с оранжевите си плодове, занемарени градини, потънали в златни мандарини и рубинени нарове, закриващи изоставени имения, каменни кейове, с потопени във водата стъпала… Една готическа атмосфера, която продължава и над водата, към двата острова, люлеещи се в далечината – “Св. Георги” и “Дева Мария от скалитe”.

Според легендата моряк от Пераст (най-известното селище по брега на залива) претърпял корабокрушение през 1452 г. и се спасил на едно парче скала, където намерил икона на Дева Мария. Това било изтълкувано, като чудо и както повелявала традицията, там следвало да се построи църква. Но нямало къде, защото скалата била само няколко квадратни метра. Така жителите на Пераст и Котор започнали да пренасят с рибарските си лодки огромни камъни, които да трупат около скалата, докато не издигнали остров, достатъчно голям, за да построят на него църквата. Храмът бил готов през 1630 г. и тъй като островът трябвало да се поддържа, легендата е жива и днес. На 22 юли всяка година, всички, които имат възможност, пренасят с лодките си поне по един камък до “Дева Мария от скалите”. Може и вие да вземете участие в ритуала, пренасяйки в джоба си някое и друго камъче, дори да не е 22 юли.

Елеонора Гаджева, текст

Снимки от автора

1 2

Bookmark and Share Котор. Игра на криеница с времето