40389

Защо плаче пустинята?

02.10.2014

След това спомените му го издигнаха и чу протяжната песен на мюезина, носеща се от минарето на джамията Кутубия, която предхождаше началото на всеки нов ден. Видя как, сякаш получили своето разрешение, сградите започнаха една по една да се събуждат, да се отърсват от съня и да се шарят от пъстрите постелки закичени по прозорците. Жените си подвикваха по съседски, докато вятърът играеше в листата на зукумите. Разказвачът продължи да се носи сред познати картини и усещания, да преоткрива мястото и да му се наслаждава. Премина над Площада на обезглавените, където някога за назидание били забивани на колове, главите на осъдените. Мислите му приседнаха в хладината на кралската градина, сред шумът на фонтани и кресливи птици. Завъртяха се около въздишките на младежите с мотопеди и потънаха зад високите стени на касбата. В късния следобед, когато започна да се разхлажда, от всички краища на площада Джама Ел Фна заприиждаха цветни акробати, танцьори, белобради разказвачи на приказки, змиеукротители с пискливите си свирки и беззъби влечуги, скрити в плетени кошници. Продавачите изнасяха най-екзотичните си стоки – кожи, лапи и нокти на диви животни, изсушени жаби и костенурки, пъстри шишета с целебни течности, красиви керамики, платове перфектно съчетали десетки цветове. Въздухът се насити с аромат на розова вода и тежки мехлеми, обещаващи вечна младост.

Върху отрупаните със сладкиши и украсени с всевъзможни цветни лампички сергии се суетяха сополиви хлапета, които се надвикваха едно през друго. Хората се разминаваха сред купчини с ароматни подправки, сергии и закачени нависоко пъстроцветни тъкани.

1 2 3 4

Bookmark and Share Защо плаче пустинята?