52962
640x360

Самотата ухае на пролет

26.03.2015

Земята диша неравно, протегнала влажна снага под лъчите на пристъпващата пролет. Очакваща, рохка, малко посърнала и пропукана от нетърпение. Отърсва ледените иглички, заплели се в косите й. Грижливо приглажда скованото от студ и поокъсано от бурите покривало.
Вдява тънък конец от сребърна паяжина и пришива дантелени краища.
Гората тежко въздъхва след дългата зима, потрива клони и поглежда нагоре в очакване. Разресва храстите в ниското и бавно постила зеленото. Писък на птица и шум от пробуждане в сенките.
Светлината плахо докосва денят и люлее в жълто нацъфтелите минзухари. Дългите нощи теглят северни впрягове.
Реката тихо шепти припкаща самотно по склона, носи вест за начало. Светът се събужда. Небето се смее и сипе навред благослов. Пролетно.

 


Bookmark and Share Самотата ухае на пролет