40389

Йерусалим. Там, където търсех себе си

Време, история, разкази или тринадесет въздишки по „Пътят на болката“.

Слънцето топлеше облечените в пясъчно камъни по стените на Стария град. Множеството бавно и тромаво се оформяше, във виеща се по сенчестите сукове върволица. Сгушените едно в друго магазинчета се побутваха, за да наместят накичените с всевъзможни дрънкулки витрини в шарената редица от предложения. Едва усмихнало се, утрото поведе след себе си туристи, търговци, свещеници и поклоници, които търсеха своето по улиците на Свещения град. Някои се връщаха и на следващия ден, други спокойни се прибираха по домовете си, за да разказват за срещата с вярата или това, което си мислеха, че са намерили.

Скрити между минало и настояще

Пътят ме доведе пред портите на Йерусалим в началото на април, в дните, когато вярващи от цял свят се стичат на едно от най-важните за християните места, за да се поклонят и да видят с очите си чудото на Възкресение.
За мен това посещение беше потърсено и повикано. Преживях го повече, като път към себе си, отколкото като търсене на доказателства за чудеса или пречистване в храма. Избрах да свържа своето поклонничество със стъпките на Иисус и Пътят на болката. Виа Долороса е само отсечка събрала като маниста в шепа, четиринадесет близки една до друга „спирки“, показващи страданията на Божия син по пътя към Голгота. Съизмерен с настоящето този „път“ е основно въпроси и търсене на смисъла, някъде назад във времето.

1 2 3

Bookmark and Share Йерусалим. Там, където търсех себе си