40389
large

Все някога

11.05.2015

Все някога ще легна уморена в постеля от нацъфтели макове и спомени прекършени съвсем зелени. Тогава ще остана спотаена в прегръдката на залеза, ще правя принцеси с ефирни рокли от макови листа и ще им разказвам приказки за лятото.
Все някога ще искам да летя, да бъда въздух, за да люлея на цъфналите вишни аромата и да говоря с птиците за пътя и завръщането.
Ще искам да съм капка планинска роса, за да нижа бисери в сребърната мрежа на паяка и да се спускам надолу по пързалка от свежи листа.
Все някога ще светя със светулките и в тъмното ще търся обещание.
Все някога ще искам да съм като щъркелите, да свия дом на най-високото и да се връщам в него всяка пролет. Да слушам историите на хората, да ги запомням и да ги нося със себе си, събрани на сигурно под крилото ми.
Все някога ще срещна разказвачите на бъдеще, ще поседя до тях и ще послушам шепота им. Ще потанцувам с думите, докато търся смисъла. Тогава ще напиша най-нежните си стихове и ще ги накича по жиците, за да си тръгнат с лястовиците през есента.


Bookmark and Share Все някога