40389
BernardLaura_Bancroft2011_072011_7885

Боровинкови вечери

03.08.2015

 

Тихо е, сънено и лежерно, така както само през лятото може да спи тишината. Точно тук и точно сега обичайно е напълно непознато. Августовската горещина се плъзна в ниското, объркана и подгонена от кречеталото на сойката. Денят се скъса на малки парчета и обидено зачака на ъгъла с краища нахапани от залеза. Южнякът донесе аромат на боровинково синьо и горско зелено. Светулките спускат завеса накапана от звезди пред погледа на топлата вечер, докато лястовиците тревожно подсвиркват на своите малки. Нощта пристъпва по пътека от спомени, сред тънката мелодия изсвирена от цигулките на невидими щурчета. Изглежда сигурна и устремена. Босонога и припряна, силно гримирана в тъмно и опушено. Отпускам се в прегръдката й. Харесвам момента, когато денят неохотно отстъпва под натиска на тъмнината и наивно търси да скрие малкото останала светла надежда. Всеки път като за последно. Всичко е странно притихнало в очакване на разминаването. Бавно потъвам в тишината с разпилени коси, заплетени с глухарчета, а лятото танцува край реката върху мелодия надраскана от слушане. Безвремие или секунда щастие.


Bookmark and Share Боровинкови вечери