40389

Андрей Янев: „Всеки иска да съмне“

08.09.2015

 

Среща с художника Андрей Янев след търсенето в този отрязък от време или къде отиваме, когато се завръщаме.

За да се получи интересна история трябва да се подредят много и различни елементи по правилен начин. Да се нагодят един към друг, а след това да ги оставиш да разказват и ти да слушаш. Така и Андрей подрежда своите близо 100 платна в пространството на „Шипка“ 6, за да може накрая картините да ни говорят, а след това заедно да помълчим.

Време с начало и без край

„Това не е просто изложба, а една линия на мислене с начална точка в далечната 1989 година. Тогава направих първата си изложба „Метафизика“ и от този момент започна търсенето на отговори. Обърна се колелото и се завъртя натам където не съм очаквал, но съм доволен, че стигнах“. В празната изложбена зала със стени облепени в черно времето е спряло. Няма шум от препускащо ежедневие, няма и спомен от сиви послания, само тиха светлина в очакване на завръщането. С Андрей води един разговор, който за мен не е прекъсвал през последните 16 години. „До днес ме вълнуват темите за корена, произхода, тъсенето на мястото и смисъла от имането. Веселите картинки, през които всеки творец минава – да, но да пренесеш това, което силно те вълнува върху платното е съвсем различно. Така стигнах до идеята да покажа една нишка, минаваща през моите търсения пренесени върху платно, като започна от първите ямурлуци („Легендите“, серия картини с летящи ямурлуци), ще покажа неща, които са в частни колекции и не са излагани досега. Включвам и малко картини от темата „Тайнства“, „Тиха светлина“ и „Тиха светлина – Ангели“ от пътуванията ми до Света гора и централната тема „Завръщането на пастирите“. Всички те са част от мой личен процес – разговори с хора, пътувания, уроци и диалозите след това.

Обобщаваш завръщането към началото на твоята работа и завръщането ни в духовен план?

Във всяка една от изложбите има някакви насочвания от моя страна по тази тема. Днес, „Завръщането на пастирите“ е напомняне, че силата на традицията, трябва да пребъде, да се чете непрекъснато да се предава. Живеем във време, в което всеки иска да ни даде пари, които не ни трябват, всеки иска да ни продаде стоки, които няма да ползваме, контролираната бедност е навсякъде, измислени стандарти за измислени животи, формиране на мислене. Всичко се следи и контролира отделяйки хората от духовното. Просто преместване на стадото от единия баир на другия, но пастира го няма. Това е поканата в този сборен проект, да намерим пастирът в себе си и да следваме своя път от светлина.

 

„Да вървим и ще бъдем водени!“

                                       Андрей Янев

Вярата ли е пътя към това „намиране“?

Единственият път. Тук не става въпрос за религия, а за вяра, всеки със собствената си, със собствен Господ и молитва. Вярата е единствената градивна част от нас, начинът да противостоим на всички грешни послания и рамкиращи, крещящи слогъни. Далач съм от мисълта да ги отхвърляме, нека ги приемем, но е добре да знаем, че има и други възможности.

Как очакваш посетителите да разчетат тези послания в картините?

По никакъв начин не казвам, да се откажем от материалното, би било прекалено наивно, а и невъзможно. Искам единствено да покажа и друга гледна точка, тази на споделянето, на смирението, на усмивката в деня, на добротата. Аз стигнах сам до тези истини и сега искам да ги предам. Това е моята лична философия, сега я споделям и с другите.

Как се вписва тази духовност във времето, в което живеем?

Знам, че в никакъв случай не противостои на времето. Не раздавам рецепти и не казвам кое е правилно и кое грешно. Това е моят път и моето послание, и той не е единствен, а успореден. С изложбата създавам пространство, в което всеки може да влезе, да помълчи, да се потопи в друга атмосфера и да си тръгне. Как е влязъл и какъв ще излезе не мога да кажа. Ако се „намерим“ в това пространство, ако се срещнем на границата между тъмното и светлото сме си свършили работата. Вярвам в това, че всеки човек иска да съмне и така знам, че за всеки има надежда.

Как започва едно твое пътуване?

По-различен начин, както го наричам „срещи с неканени, но отдавна чакани гости“. Ако говорим за работата ми всичко започна с наученото в академията, там усвоих занаята, поставих началото. За мен е много важно наученото през годините, защото, ако не знам азбуката няма да мога да си напиша израчението. След това идва времето, което помага да натрупам и „складирам“ информацията, хората, които срещам и които ми помагат да съм това, което съм. Това се парченцата светлина, за да се получи завършената картина на един път.

Изложбата ще бъде подредена на втория етаж в Изложбен център „Шипка”6 в София, от 11 септември до 3 октомври. След това „пастирите“ ще се преместят в Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“, където ще останат от 3 до 30 ноември.

Повече за работата на Андрей Янев на: www.andreyyanev.com

Елеонора Гаджева, текст
Емил Бонев, снимки

 


Bookmark and Share Андрей Янев: „Всеки иска да съмне“