Еквадор. Душата на Земята
Исках да науча толкова много за тази страна, да срещна хората и да ги опозная, да плавам с моторна лодка в гърлото на заспал вулкан, да се намирам едновременно в южното и в северното полукълбо, застанала от двете страни на Нулевия меридиан. Да слушам музика от Андите на брега на езерото Сан Пабло и да заспивам сред какофония от звуци в джунглата. Имах само месец на разположение, а преживях истории, които ще помня винаги.
Чарлз Дарвин от Милано
Декемврийското утро плетеше дантели по стъклото, което ни отделяше от пистата. Суетнята на терминала сънливо се местеше от единия към другия край. „Ама ти защо ще ходиш в Еквадор, там няма нищо интересно, нищо, за което след това да разказваш. По-добре отиди на Галапагос. Заслужава си! Всичките ми приятели само за Галапагос говорят. Приключение с двестагодишни морски костенурки, огромни варани, нелетящи корморани…“, това ми предлагаше италианецът Паоло, докато чакахме на летището в Мадрид. Говореше като човек, изучил подробно цялата флора и фауна, с неприкрито вълнение от очакващото го. Истински Чарлз Дарвин в съвременен прочит, макар любопитството му да беше леко дразнещо. Предстоеше ни дванадесетчасов полет до Каракас, откъдето трябваше да продължим за Кито, а Паоло не спираше да говори, убеден, че неволно съм избрала грешната дестинация и той има достатъчно време да ме накара да променя плановете си. „В Галапагос е пълно с туристи, баровете работят без прекъсване, тече неспирен купон, чувстваш се едновременно като модерен изследовател, изгубен във времето, и герой от „Плажът“ с Леонардо ди Каприо, изобщо страхотно място, велико! На всяка цена трябва да отидеш там, а не в Кито“, продължаваше да настоява Паоло. Представяйки си своя престой и безкрайния купон, който го очакваше, след като пристигне на островите. Приемах жуженето му като интересна среща на прага на незабравимо пътешествие.
Когато хората се срещат на летище по средата между настоящето и бъдещето, има нещо, което ги събира по необясним начин, стават близки, преди да се познават, и се разделят, без да са се запознавали. Стоят един до друг, насред света, докато на голямото електронно табло не изпишат номера на полета им. След това се разделят и всеки остава сам в своето приключение.
