40389

Филип Лхамсурен. Амазония, където неспокойните души се събират

19.07.2017

Филип седеше отпуснат на стола и думите му се редяха в стройна нишка, завършващи в удивителни истории. Погледът му се рееше някъде зад стените на стаята и се връщаше, само за да поеме в друга посока, известна единствено на него. Разказите за далечни места, срещи с непознати за съвременния човек хора, живот от изгрева до залеза и надежда, забита на ръба на кануто, изглеждаха някак опитомени в неговите спомени. Две години след първата среща с Амазония емоциите бяха преминали, чувствата ясни, а плановете му много по-структурирани и целенасочени. След всичко преживяно стоеше дълбоко и премислено предизвикателство с неизвестен финал, каквито впрочем са повечето му начинания.

Заразата на зеления огън

„В края на януари се отправих към Амазония с шестима приключенци, за да споделя този удивителен свят. За две седмици плавахме нагоре по течението на Рио Негро, посетихме заселници и индиански общности, потопихме се в каскадите на водопади, закътани в джунглата. Никой от тях преди не беше стъпвал в тропическата гора, но това, което видях в очите им, докато бяхме заедно, бе онзи зелен огън, с който можеш да се заразиш само ако имаш контакт със селвата. Амазония покорява любопитните и изпълва със страх останалия свят. Това пътуване ми помогна да споделя моите мечти и преживявания. И сега знам, че има хора, които използват в едно изречение думите – любов и Амазония. Само с подкрепата на хора като тях мога да разширя страстта си към приключенията.“ 

За да проследим началото на това признание, е редно да се върнем две години назад, когато през 2015-а Филип започва своето дълго и опасно пътуване към съдбовната среща с Амазония. Тогава той решава да плава по „царицата на реките“ от Пасифика до устието й, спускайки се от вулкана Каямбе, прекосявайки територията на три държави, и след 5000 км да се гмурне във водите на Атлантика, пресичайки Южна Америка от океан до океан. Предизвикателство, което се е отдавало на малцина в света, но това е последното, което е в състояние да спре неспокойната му натура. През цялото време той разчита единствено и само на себе си, придвижва се сам в джунглата, гребе с часове в едноместна пирога, порейки негостоприемната снага на Амазонка, среща агресията на местните и оцелява сред дивите господари на селвата. Вижда смъртта в очите на деца и заспива в компанията на каймани. В този ритъм минават месеци, докато един ден, преди края на това безумно приключение, здравият разум и редица животозастрашаващи ситуации го прибират у дома. Времето, което прекарва далеч от Амазония, използва, за да преосмисли пропуските си и да даде възможност на научените уроци да се подредят и да го направят по-уверен, че нищо не е приключва, докато не приключи.

„Преди две години тръгнах по класическия маршрут за преминаване на Амазонка, теглен от приключението да се спусна по водната магистрала на континента, едноименната и най-велика река сред реките. Покрих около 40% от предварително планирания маршрут, но през цялото време се чувствах некомфортно в тази експедиция. Разбрах колко много неща бях пропуснал в подготовката за подобно пътуване, учех се в движение и разрешавах проблемите на място и непрекъснато имах усещането, че това не е моето приключение. Имах информация за трудностите от тези, които преди мен са се сблъскали с негостоприемната Амазонка, но никога не съм гледал как трябва да се направи едно нещо или кой е правилният начин. Винаги съм търсил лично отношение и собствен път. Стигнах до средата, върнах се, за да тръгна отново. Срещнах хора, които са влюбени в Амазонка също като мен и като мен са решени да се посветят на тази любов.“

След трудното решение да прекрати експедицията Филип се запознава с Румен Койнов, който от 19 години живее в Манауш, столицата на Амазония. Там намира непотърсено приятелство, чувства се като у дома на другия край на света, впечатлен от бразилското гостоприемство, споделения стремеж към Природата и приключенията. За кратко време около мечтата на Филип се събира група от съмишленици и в дълги разговори и планове проектът „Завръщане в Амазония“ е заченат, сред крясъка на амазонската джунгла в люлката на великата река.

„Има нещо много силно и противоречиво в тази част на света. От една страна, Амазонка е огромно предизвикателство и изпитание за всеки дръзнал да я посети, от друга, това е място, което се грижи за своите, за хората, които й се доверят и я изберат за дом. Аз съм човек от Севера, но там намерих своето място, там природата е по-силна и по-жива от всяко друго кътче на света.“

Противоотровата се прави от отрова

„Благодаря на съдбата, която събира неспокойните души. Съдбата, която ме срещна с Румен в сърцето на Амазония – Манауш. Тогава бях с няколко цента в джоба, бях загубил битката с хората по реката. Бях отломка, която търси бряг не обратно към дома, а тук по бреговете на реката, защото от опит знам, че противоотровата се прави от отрова.“

Всеки от въвлечените в проекта е с отношение към идеята, освен това е наясно с трудностите и предизвикателствата на маршрута. Амазония ги събира, за да реализират заедно идея, която дълго е отлежавала в главата на всеки от тях. Сега са заедно в „Прегръдката на Амазония“, решени да споделят това усещане с други хора, да покажат истинското лице на Амазония, не само това на природата, а и на хората, които са там.

„Населението на Амазония се дели на две основни групи – коренното население – индианците, и заселниците. Първите живеят с ритъма на природата и са неделима част от целия кръговрат, стават с изгрева и лягат със залеза, когато рибата се захайвери, гладуват в продължение на седмици, за да й дадат възможност да се размножава. Спазват законите на природата и никога не прекъсват нишката. Вторите използват всичко, което е необходимо, за да оцелеят. Това са днешните наследници на събирачи на каучук от миналото, на дървосекачи, златотърсачи или фермери. За тях всичко е позволено. Това е техният начин да се справят в Амазония. Всяка от групите обитава периметър от около 25 километра и рядко напуска териториите си, без да преминава тънката зелена линия, след която започва дълбоката селва.

Моят път е третият – аз преминавам през девствени територии. Пресичам селвата и се сливам с нея. Когато си говоря с местните и споделям своите намерения, те ми казват, че е невъзможно да премина през селвата, няма начин джунглата да ми го позволи. Аз знам, че не е така. Всеки, който живее на територията на Амазония, може да го направи, но просто не може да си го представи. Всичко е в главата.“

Самотната среща на Човека с Природата

„И така, продължаваме заедно в едно приключение, което ни предстои. Аз трябва отново да се изправя сам пред мечтите и страховете си, да си проправя път през реките и джунглата. Румен ще съпреживява с мен, ще се опитва, когато е възможно, да документира. Двамата ще се срещнем с различни проблеми в името на едно докосване между Човека и Природата. Ние вярваме, че това послание е валидно за всеки.“

Експедицията „Завръщане в Амазония“ ще стартира през април 2018 г. Началото ще е от най-високата точка на Бразилия, връх Пико да Неблина (Връх на мъглите).

„Мястото е определено по време на предишната ми експедиция, дори бях написал координатите на раницата си, без да подозирам как ще се развие пътуването ми. Имаше идея да тръгна от друго място, но така стана, че пак се върнахме на тази точка. Имам чувството, че през цялото време някой ни напътства и ни показва пътя. След като премина през територията на племето яномами – това е общност от най-многобройното коренно население на Амазония, наброяващо 36 000 души – ще продължа, като се движа извън голямото корито на Амазонка по предварително начертан маршрут. Ще се придвижвам по три начина – плаване по Рио Негро и евентуално по Рио Мадейра с индианско кану. Продължавам по Трансамазонската магистрала с велосипед, макар че магистрала е много силно казано, защото пътищата са в окаяно състояние, през повечето време приличат на кални просеки и най-трудната част ще е придвижването през девствената гора – пеша. В дълбоката селва, където няма населени места. Оставихме тази част за финал, за да имам време да се адаптирам към условията, да се слея със заобикалящата ме среда и да се превърна в част от джунглата. Крайната точка на експедицията е Атлантическият океан, след около 5000 км от началната точка. За да сложиш чертата на едно пътешествие, трябва да стигнеш до крайната цел, а в случая това е линията, където зеленото свършва и започва безкраят на океана. В момента сме в период на планиране, обсъждане и логистични уточнения и предполагам, че маршрутът ще претърпи известни промени, но основната линия е тази. Може би няма да получим разрешение за преминаване през резерватите на индианците и аз ще се съобразя с това. Целта ми не е да преча или да нарушавам ритъма им на живот. Аз съм чужд човек за тях и колкото и да съм добронамерен, не бива да забравям, че съм потенциален приносител на болести, които могат да са опасни. Ще търся тяхното разрешение, за да разкажа историята им, ще се опитам да покажа борбата им за живот и това ще е част от продукта на тази експедиция – филм „В прегръдката на Амазония“.“

За да се подготви за експедицията, Филип планира няколко малки експедиции в месеците преди април 2018-а. В началото на юни тази година заминава за три седмици за Монголия, придружаван от фотографа Иво Белин и картографа Петер Жаки от Швейцария. С тях ще предприеме прекосяването на пустинята Гоби през по-непознатите райони на запад, далеч от туристическите маршрути. Тримата ще бивакуват и ще карат велосипеди през цялото време. В средата на лятото Филип ще се спусне по река Дунав с кану, а през септември ще направи десетдневен преход по маршрута Ком-Емине. След участията му в различни спортни инициативи и малки експедиции в края на годината му предстои отново пътуване до Манауш. Там ще се срещне с екипа на терен, ще подготви екипировката си и ще отдели време за последни уточнения и логистика. След това му предстои едномесечен лагер в джунглата. Поредната среща на човека с дивата и непредсказуема природа.

„Този път Амазония и нейните хора се отнесоха добре с мен, напътстваха ме, глезих се с пълни мрежи с риба, нощем навлизах с кану сред каймани във водните ръкави на езерата и блатата на Карейро. Научих за ползите на някои дървета, започнах да разпознавам видовете следи в джунглата. Изгарящото слънце и проливните дъждове ми разкриваха драматични пейзажи, песните на птиците и крясъците на маймуните ме приспиваха в прегръдката на хамака.“

По време на едномесечния си престой в селвата Филип ще се учи да оцелява, докато живее с местните и спазва правилата на джунглата. Ще се храни с растения и ще се учи да ги разпознава, ще ловува с местни хора, ще плава с кану, ще се среща с трудностите на този живот и ще търси начини да ги преодолява, за да оцелее сам в синхрон с природата. В първите месеци на 2018 г. ще се прибере за последни приготовления, преди да се впусне в Прегръдката на Амазония през пролетта на 2018 г.

„Времето никога не е достатъчно, за да научиш всичко в този свят, но ако се оставиш да усещаш, ще можеш да доловиш естествената среда. И ако си способен на тези чувства, ще получиш отговорите, които търсиш. Животът в Природата те обогатява и те кара да израснеш, това е истински дар. Ето затова пътувам сам.“

Елеонора Гаджева, текст
Снимки: Румен Койнов
Материалът е публикуван в бр.7/2017 сп. travel&extreme Explorer


Bookmark and Share Филип Лхамсурен. Амазония, където неспокойните души се събират