Кападокия. Комините на феите, където вятърът танцува с пясъка.

Денят мързеливо се криеше зад върховете на скалните комини, облечени в меко пясъчно, уморено жълто, преливащо в млечно розово и нежно червено. Въздухът ухаеше на презряло грозде и сладък хинап, а вечерната молитва на мюезина разкъсваше тишината на залеза. Кападокия се люлееше в люлка, изплетена от умората на лятото и нетърпението на зимата. Гаснеща, негримирана в ярките цветове на пролетта, но все така сочна, напевна и мамеща. Есенна Кападокия, нарисувана в охра и закичена със синьо мънисто.

Небесният танц към вечността

Сивата снага на асфалтовия път от Гьореме към Аванос се гънеше в топлата прегръдка на равнината. Вечерта пристъпваше плахо, нетърпелива да се спре в прохладата зад дървените порти на кервансарая. Мястото, където се събираха минало и настояще, мистицизъм и реалност.

След поредния горещ и дълъг ден на изморителен преход из каньоните на Кападокия беше време за среща с небесните танцьори – дервишите. Навремето кервансараите са били места за почивка и размяна на стоки между търговците, които пътували от Изток на Запад и обратно. В наши дни е запазена малка част от тях, които се използват за туристически цели. Историята на танцуващите дервиши започва в далечния XIII век от ордена Мевлеви, основан от сина и последователите на суфисткия теолог Руми. Орденът на танцуващите дервиши е създаден в град Коня, където Руми е прекарал по-голямата част от живота си. По традиция само мъжете могат да участват в церемонията „сема“, а техните танци са неразделна част от историята и религията на Кападокия. Звуците се разбягаха в тъмните ъгли на каменната зала, за да направят място на писъка на кавала. Мъжете пристъпиха в мрака сред аромат на камък и минало и отметнаха тъмните плащове, символизиращи земната им личност, за да се подготвят за своето ново пречистване в бялото. Ръцете им бавно се изпънаха, дланите сочеха небето и земята, а издължените им фигури се завъртяха в танц. Залюляха се спокойно в ритъма на тъпана и кавала, за да се откъснат от земното и да се слеят с духовното. Церемония, представена от посветени, думите потъваха, а движенията се гонеха под мъждукащата светлина. Магичен момент на прераждане.