36589

Author Archives for Вихра Василева

За любовта и други криви пътища

10.03.2013

„Помниш ли, мамо, баба Еленкьо какво казвала за жените, дето…“ . Гласът е на майка ми, но аз не чувам края на думите й, защото потъвам – за кой ли път – в мрака на мислите си. Това е един от редките случаи, в които трите разговаряме кротко и не спорим. Седим около масата в кухнята и се гледаме. По-скоро те гледат мен, а аз гледам кафето в чашата. Казала съм си всичкото, което съм имала да кажа. Плакала съм дори – пред тях е позволено. Споделила съм неща, за които се мълчи. Влюбена съм, безнадеждно е и тях ги...

прочети повече


Тогава бях светлокоса

30.01.2013

Бях много малка, когато прабаба ми Гира почина. Имам смътен спомен как лежи в стаята си, в полумрак, и как посивялото й лице грейва, когато надникна през вратата. Думата „грейва“ е ужасно банална, знам, но не мога да открия друга за онова сияние, което започва да струи не само от очите, но и от кожата й сякаш. Имам смътен спомен за върха на пръстите й, докосващи ме много леко, много предпазливо, много нежно. Тези пръсти, доскоро, измиваха косата ми с дълго търкане и още по-дълго изплакване с гореща вода, а после бавно увиваха влажните ми кичури на масури и ги...

прочети повече


Наследства

23.01.2013

Мед, масло, любов и страх Откривам своето начало в деня, в който прабаба ми Гира раздала на съседите всичките ни зокуми. Много пъти съм си го представяла – като на филм – как жените идват, сподирени от съпрузите си, избират, ахкат и охкат възхитено, а мъжете им с пъшкане отнасят саксиите с прекрасни бели, жълти, оранжеви, светлорозови и тъмнорозови цветове. А цветовете се люлеят от вървежа им и се огалват в тъмнокафявата ламперия,  последна ласка, преди да преминат през входната врата. Прабаба ми стои насред хола, с лице, на което не се чете емоция. Безкрайно далеч е от отлитащия аромат,...

прочети повече