За любовта и други криви пътища
10.03.2013„Помниш ли, мамо, баба Еленкьо какво казвала за жените, дето…“ . Гласът е на майка ми, но аз не чувам края на думите й, защото потъвам – за кой ли път – в мрака на мислите си. Това е един от редките случаи, в които трите разговаряме кротко и не спорим. Седим около масата в кухнята и се гледаме. По-скоро те гледат мен, а аз гледам кафето в чашата. Казала съм си всичкото, което съм имала да кажа. Плакала съм дори – пред тях е позволено. Споделила съм неща, за които се мълчи. Влюбена съм, безнадеждно е и тях ги...