40389

Author Archives for Владимир Стоичков

Животът в 100 думи. 4

11.02.2013

4. Беше Луис Фелипе Ломели, мексиканецът с трескаво лице и рехава брада, днес все още млад и нескокоен, който през 2005 написа най-кратката история в испанския език. Нарече я Емигрантът, стигнаха му четири думи и звучи така: – Забравяте ли нещо?             – Дано. Толкова. Следват интерпретациите. И докато ги следвам, ми хрумва друга история, от шест думи, макар да може да се побере и само в три от тях (в първите три). И в нея се казва следното: Двойката се раздвоява в нумерологията на живота.


Животът в 100 думи. 3

03.02.2013

3. Куба, Хавана, Малекона: крайбрежната улица. Малеконът не е просто стена, граница между сушата и водата, нито само красива гледка, а място със собствен живот. Тук гмурците демонстрират смелостта си и риболовците сръчността си. Тук тупти сърцето на столицата. Тук се разхождат любовта и първата целувка, преди да се превърнат в незабравими спомени или в снимка за конкурс, запечатана от камерата на някой чужденец. Из “Куба в 33 подзаглавия” Соледад Мора, снимка


Животът в 100 думи. 2

27.01.2013

2. Мокрите листа надничат през прозореца. Капки отразяват охравите светлини на нощта отвъд. Трепват и безшумно се плъзват по стъклото в лъкатушен бяг. Подире идат нови, блещукащи и палави като предишните. Вечерният дъжд ми спомня мечтата (или беше сън?) да бъда тук, в близост до чуждото море, след грохота на прилива и мириса на напоени палми и земя, и да гледам играта на капките по стъклото, и да ми липсва времето, в което мечтаех (или сънувах) да бъда тук и с което днес ме свързват само думите. Соледад Мора, снимка


Животът в 100 думи

21.01.2013

1. Харесвам твоя глас в моето ухо. Твоите очи в моите очи. Думите, които не чувам, защото слушам мелодията им. Твоята ръка върху моето рамо. Може би ми казваш Време е. И падат топлите игли на душа. Сокът, закуската, кафето. Целувката, която подпечатва временна раздяла и началото на новата сцена. Фонът е градът. Денят е започнал преди час, кофите са празни, сенките от снощи са си отишли. Шумът поглъща мислите във всеобщата суматоха. И без да се осъзная вече бързам, за да се върна при гласа, които може би ми казва Време е.