71041

Бакърено

Йоланта Ценова, медникар

Бакърено

 

Старите майстори бакърджии казват, че в медни джезвета се прави най-хубаво кафе, а греяна ракия в меден съд е като нектар за богове. Медният съд е и топъл, и искрящ, почти скъпоценен. Умело преплетените украси създават илюзията за затворен в него кехлибар. Гледам го и ми се струва, че ако го оставя на тъмно, ще засвети, ако протегна ръце, ще ме стопли.

В ателието на Йоланта, сгушено в пазвата на планината, се е настанил приятен безпорядък. Навсякъде се виждат разхвърляни листове бакър, готови да се превърнат в следващата история, да станат основа за картина, за напомняне към миналото. Чувствам се като в малката работилничка на изкусен майстор.

„Медникарството беше мой избор, още от ранна детска възраст, много харесвах начина на живот на моите родители. Едва тригодишна пълзях сред инструментите им, растях със занаята и нагласата, че това ще е моето бъдеще. Баща ми Димитър Манафски е самоук медникар, навремето научил и майка ми и двамата свързали животът си с медникаството, а после и моя. Аз съм второ поколение медникар и четвърто поколение занаятчия. Затова казвам, че ако моят дядо е прокарвал пътечка в гората, баща ми я е павирал, аз я асфалтирам, ако дъщеря ми продължи ще направи магистрала по този път. Няма нищо по-хубаво от приемствеността. Знам колко е тежко за самоук човек да открива неща, които аз отдавна съм научила, просто защото с тях съм израснала, те вече са част от мен. В тежък занаят какъвто е бакърджийството, няма кой да те научи на тънкостите, да ти покаже къде бъркаш и как да не повтаряш грешките. Много малко останаха, тези които искат да прекарат животът си по такъв начин. Затова и умират, занаятите, стават неатрактивни, излизат от бита. Ако преди 200 и повече години медникарството е било необходимост, защото занаята се е занимавал с практична изработка на съдове, сега се е пренесъл в областта на изкуството. Аз изработвам медни чинии за сувенири, малки икони, а от 20 години правя и уникални картички с метални орнаменти.”

1 2 3