71042

Бащин занаят

Христо Христов, бъчвар от Жеравна

Бащин занаят

Има истории, които чакат да бъдат разказани…

Лятото се чувства у дома в планинската прегръдка на Жеравна. Играе на криеница с лястовиците, почуква по дървените капаци на старите къщи и се спира до чешмата на площада да отоли жаждата, като палаво хлапе след дълга игра. Спирам се пред дървената порта на бъчваря Христо Христов. В двора на старата бащина къща е хладно и уютно, плочника е постлал снага под шарената сянка на асмата. Котката доволно глади мустаци в навеса до пещта и преде тънки истории за живота в Жеравна.

Децата на занаятчията до обяд ходили гладни,

след обяд били сити.

„Дядо ми Христо бил бъчвар, той имал двама сина – баща ми и чичо ми, тях също посветил в занаята. Дядо бил голям майстор на дикани (приспособление, с което се отделя зърното от житния клас). Преди жътва двамата с баща ми тръгвали и седмици наред обикаляли селата от Сливен до Котел. Някъде ремонтирали старите дикани, другаде изработвали нови. Навсякъде ги посрещали като скъпи гости, оставали в къщата на домакина, докато изпълнели поръчката. Накрая като си тръгвали, стопанина питал за цената и как предпочитат с книжни пари или с жълтици да се разплати. Дядо отговарял „искам книжни пари да ми дадеш, да не тежат на добитъка“, мислил човека за магарето, ако беше взимал жълтици, сега още щяхме да живеем с тези пари“.

1 2 3 4