54619

Златните ръце на майстора

Христо Райдовски, златар

Златните ръце на майстора

„Детството ми мина в китния Смолян, там ходех и на училище. Имах eдин учител по рисуване и география. В часовете по география беше забелязал, че някой краде тебеширите. Като разбра кой е „крадеца” ми зашлеви една плесница, а момчето до мен веднага скочи и ме защити с думите: „Знаете ли какви работи прави той от тебеширите!”

Така започва пътят в занаята на един от най-добрите пловдивски майстори златари – Христо Райдовски, с няколко откраднати тебешира и една плесница. Докато бузата на момчето още е зачервена от шамара, учителят разглежда направените от тебешир фигури и съветва родителите на Христо да го запишат в художествено училище заради таланта, който не бива да се похабява.

„Не успях да кандидатствам в Художественото училище, но и без това нямаше да ме приемат, защото не съм ходил на уроци по рисуване. Прибрах се в Смолян и прочетох във вестника, че има техникум за художествени занаяти. Пак обратно в София и на изпит. Там хората се подготвили, носят си всичко необходимо, грижливо рамкирани рисунки, ходили на уроци, аз дори за хлебна гума не бях чувал. Носех парче картон и молив. Изпита продължи шест часа. Всички работеха много съсредоточено, но усещах, че нещо им липсва, нямаше го пламъчето, което мен ме е водило винаги. Тогава се успокоих и си казах, „май дявола не е толкова черен”. Нарисувах каквото знаех и си излязох. Така ме приеха в техникума. Винаги съм рисувал още от 4 клас, когато не си измислях рисунки прерисувах картинките в учебниците. Баща ми много искаше да изуча занаят, искаше да стана телевизионен техник, тогава тъкмо навлизаха телевизорите и това беше професия с бъдеще. Но съдбата имаше други планове за мен.

1 2 3