52279

Categories for

Paris

Тема на разговор

21.04.2013

„Последното, което четох за България е опита за атентат срещу лидер на политическа партия по време на конференция в София…”, Александър изрече информацията с малко притеснение. Опитваше се да не прозвучи грубо или снизходително. Прозвуча тъжно и снизходително. Почувствах се виновна за всичко, което се случваше или не се случваше в страната ми и за това, което допълва представата на чужденците за живота тук. Атентати, икономическа, политическа и духовна криза, протести, и отново, и отново в различен ред… Общество неспособно да се справи със себе си.   Естествено, нямаше нужда да обяснявам, да се оправдавам, а и никой не го...

прочети повече


suk

Коридор в миналото

09.04.2013

Старата жена насочи към мен дългият си кокалест пръст, с крив къносан нокът и го размърда за покана. Последвах я без да се замисля и в този миг потънах в коридор от шарени черги и пъстри шалове. Преминах покрай хиляди лъскави джунджурии, които потракваха удряйки се едно в друго, обвита от ароматен воал от дим от наргиле и екзотична музика. Озовах се в малко помещение още по натрупано с прашасали предмети, подът застлан с дебели тъкани черги, стените отгоре до долу със стъклени витрини, зад които подредени папируси разказваха истории за фараони и богатства, медни чайници в различни размери, сини...

прочети повече


Lonely Tree

Само да знаех защо?

31.03.2013

Тревожност се редува с безнадеждност и разочарование. След това идва еуфория, надежда и планове за бъдещето…, така в последните няколко месеца. Подскачам високо от тази страна на реката, та да видя какво се случва на отсрещния бряг.  Стъпалата ми се набиха от подскоците, почвата все така хлъзгава и студена, да се отказвам ли? Вече седмици трескаво се взирам, да търся недоволството, набързо зародилата се амбиция за промяна, бунтарството на един народ…? Няма ги, търсих ги, взирах се дълго и упорито, няма ги… Мислите ми бурно се носят по течението и отнасят надежда, усещане за уроци и очакване за победи. Само...

прочети повече


People gather to get water from a huge well in the village of Natwarghad in the western Indian state of Gujarat

Врагът в огледалото

24.03.2013

Хората нямат общ враг – глобалното затопляне, което променя климата, така че да нанесе опустошителни, незаличими следи на планетата. Предизвиква топенето на ледовете, отхапва парчета от парещата плът на Земята, а на тяхно място оставя пустиня, унищожава десетки животински видове и променя животът ни завинаги. Глобалното затопляне е невидимото зло, което гони милиони от домовете им и превръща всички ни в ловци, готови за поредния лов на несъществуващи чудовища… Хората нямат общ враг – бедността, срещу която да се борят с модерните методи  на развитите нации. Да организират форуми, на които едните обясняват на другите, колко точно трябва да спестят,...

прочети повече


rain-1

Да подпалиш дъжда

12.03.2013

Средата на март, навън – усещане като за безвремие. И пак ни срещна пролетта, онази светлата, облечена в белите мисли на измореното ни настояще, нашата пролет, все по-окъсана, все по-набръчкана от жестокото дърпане, ту в миналото, ту в днешното и бъдещото. Намери ни в очакване на смисъла и днес,  стоим на кръстопътя на надеждата, и пак сме никъде. Подпрени кротко на безплътните огорчения от лъжи и несмислени дърдорения. Оставени като оголените клони на дърво, копнеeщо за нова дреха, като протегнатия бряг нашарен от непостоянните води на океана. Стоим, полуизмръзнали, вторачили се в безформеното тяло на онази лутаща се надежда. Да...

прочети повече


Tunis

Дългите сенки по залез

01.03.2013

По залез, когато грапавата повърхност на камъка попива уморените отражения на слънцето и дългите сенки се протягат между минало и утре, цветовете оживяват. Събуждат се от дългото очакване и поздравяват наоколо, докосват смисъла на отиващия си ден като за последно, обагрят го, и в пурпурно и в златно и в тъжно розово. Танцуват схванато, разтегляйки понятия встрани, нагоре и обратно. По залез сенките са най-дълги. Безкраен свят от нюанси на сивото – неспокойни, мързеливи, жизнени, живи, откровени и тайни, смехотворни, застрашителни, играещи със слънцето на криеница. Кръжат наоколо със вечния копнеж да бъдат освободени, забравили, че те не са дърветата...

прочети повече


shah

Невиждащи очи

21.02.2013

Имаме ли представа къде ще стигнем, ако обикаляме в кръг? Всяко време си има своите недостатъци, а нашето е време на фанатици, на такива, които вярват, че ще спечелят небесата, ако отнемат животи. На силно измислени герои, които дори се страхуват да видят образа си в огледалото, а се опитват да изглеждат в очите на невиждащите. Време, когато всеки се опитва да изреже и префасонира несправедливостите воден от собствената си справедливост. Време, в което трябваше да вярваме, че сме оставили злините зад гърба си и пред нас има само мир, човешки права, общности, които искат да изградят по-добро бъдеще за...

прочети повече