38441

Categories for

istanbul-enter

Търговци на спомени

18.11.2014

Бризът погъделичка сетивата ми с аромат на море, прясна риба и машинно масло. Тънка като черно-бял конец, границата между тъмното и светлото, пишеше планове за новия ден. Слънцето оплете лъчи в рибарските мрежи край Босфора и постави началото на следваща приказка. Мислех, че след Кайро, никога няма да изпитам странното чувство, че  мога безвъзвратно да се изгубя в невероятната бъркотия от хора, звуци, коли и шумотевица, досадни клаксони, завъртени сукове и изскачащи от всякъде мустакати търговци. Случи се. За втори път, в Истанбул. В този невъобразимо цветен град отново почувствах, че само, ако завия зад следващия ъгъл ще попадна в съвсем...

прочети повече


Sn. pustinq

Защо плаче пустинята?

02.10.2014

Пустинята заспа – спокойна, дълбока, студена, сгушена в уютната прегръдка на нощта. Правеше го вече хиляди години, ритуал превърнал се в очакване, което никога не закъснява. Затрупа с тъмната си гелабия стари грехове, засипа със златен прашец недоволството от миналото и разгони рошавите храсти, забили острите си нокти в плътта й. Южните ветрове рисуваха невъзможни фигури със снагата й, докато тя протягаше ръце към хоризонта и се приготвяше за дълги среднощни разговори със звездите. Те винаги имаха интересни истории за разказване, а кой може да е по-добър слушател от пустинята? Предстоеше още една интересна нощ сред безмълвието на пясъците, споделени...

прочети повече


Dust in a time_1

Прах във времето

13.08.2014

Гиза, Египет, юни 2004 година При всяка следваща крачка поглеждах назад, за да се уверя, че светлината, с която денят ме изпращаше, още чака пред входа. По гърбът ми пропълзяваха безброй невидими мравчици, в подкрепа на осъзнатото чувство на потъване. Единственото, което исках да направя е да се обърна, да разбутам тълпата и да изляза навън. Да си поема дълбоко въздух и да се окъпя в последните слънчеви лъчи, миещи се в пясъчни отражения. Това, което направих е да продължа да пристъпвам бавно надолу, докато стискам металните въжета забити отстрани, здраво осукани, точно като надеждата и страхът вътре в мен....

прочети повече


painting_art_1016

За опрощение на душата

29.07.2014

Въпреки всичко или именно, поради това че хората се привързват към красиви тела, с надеждата, че ще открият в тях отдавна изгубени, красиви души. „Дългото пътуване обещаваше да е също толкова тежко и тромаво, като сакат старец оставен на произвола на прашния път. Че кой в наши дни търси красотата на човешката душа. Дали отдавна не е произнесена присъдата в полза на видимото и съсухрено от опити да се хареса – телесно. Опит след опит, хиляди лица и разминавания, имам чувството че изчезвам, на път съм да се предам.” Художникът остави писалката и повдигна дантелената завеса, денят доволно се препичаше,...

прочети повече


7489412430_3c1ff9cde8_z

Салата от домати със сирене

29.07.2014

Разходката сред слънчевите февруарски усмивки, притичващи в парка, ме хвана за ръка и без уговорка ме поведе в спомените към дните, когато бях щастлива. Дни изпълнени с цветни, лъкатушещи  и разчорлени истории, моите собствени. Писани, пренаписвани, смачквани, хвърляни, изоставяни, свити в ъгъла на гонещото се с времето – ежедневие. Самотни, премисляни, недописани… Чувствам се добре в компанията на своите истории, прелиствам ги, разглеждам, усмирявам. И малко тъжна се чувствам, когато препрочитам важните, доволна, че не са много, защото не се знае колко дълго мога да съм изгубена в тъгата по нещо безвъзвратно отминало. Така, докато се шляех необезпокоявана из мислите...

прочети повече