1.
Харесвам твоя глас в моето ухо. Твоите очи в моите очи. Думите, които не чувам, защото слушам мелодията им. Твоята ръка върху моето рамо. Може би ми казваш Време е. И падат топлите игли на душа. Сокът, закуската, кафето. Целувката, която подпечатва временна раздяла и началото на новата сцена. Фонът е градът. Денят е започнал преди час, кофите са празни, сенките от снощи са си отишли. Шумът поглъща мислите във всеобщата суматоха. И без да се осъзная вече бързам, за да се върна при гласа, които може би ми казва Време е.
1 2
