Тунис. Очите на времето

Татауин – Ксар Улед Султан – отвъд легендите

Очите на стареца за миг се спряха върху мен. Влажни и дълбоки, дори бездънни, събрали в себе си и болката и радостта, очите на човек борил се прекалено дълго с живота. Притеснено отместих поглед, защо си мислех, че мога да разбера мислите му.

После той мина покрай мен, без повече да ме погледне, топлият вятър развяваше страхливо бялата му дреха. Сухата му, кокалеста ръка стискаше силно дървената пръчка, на която се подпираше, сякаш се опитваше още малко да задържи животът, който си отиваше.

След обърканата глъчка на Татауин, където жени с развети от вятъра дрехи, припряно прикриваха лицата си, докато мъжете им блаженно подръпваха от наргилето, седнали в кафенето на главната улица, Ксар Улед Султан ми се стори, място останало някъде в миналото. Пропуснало да се озове в настоящето или просто отказващо да се приобщи към това, което то олицетворяваше. Медено-оранжевите постройки с малки заоблени входове оживяваха под танца на залязващото слънце, в очакване на вечерната прохлада. Пред ксара мъже разпалено играеха на табла, чуваха се сърдите подвиквания на някой о губещите. Ксар Улед Султан е най-голямото и добре запазено хранилище. Наврето тези хранилища са се строяли, за съхранение на зърно и храни, освен това са служили и като укрепления при евентуални нападения.

Елеонора Гаджева, текст

Снимки от автора