6.
Вече седнали един до друг в автомобила му, за първи път от много време насам той я погледна. Но тя не си даде сметка за това. Гледаше отражението му в страничното стъкло, и то беше по-красиво, отколкото го познаваше. Силуетът на неговия профил върху прозореца се трансформираше в улица, дърво, къща, нощ и го превръщаше в един непознат. Тогава си дадоха сметка, че са приключили.
(Из Улица, дърво, къща, нощ от Ана Мария Посо)
