„Когато видимият човешки дух одухотвори един предмет, в нас се случва много специална връзка, усещането е почти като това да дадеш живот. Начинът по който разказваме една история, ни сграбчва почти колкото самата история“, споделя Теймор, превърнала се в първата жена носителка на наградата „Тони“ за най-добър мюзикъл през 1998 година, когато печели статуетката и за най-добри костюми. „Нещата в този аспект не са се подобрили особено. Все още почти няма жени, на които студията се доверяват да правят големите касови хитове. Понятието enfant terrible пасва много за мъже като Тарантино например, но не и за жени. Аз до голяма степен съм имала възможността да реализирам проектите, които съм искала, защото са много специфични“, твърди Теймор по време на TimesTalks в Мадрид. В превърналата се в културно-социален феномен постановка тя използва западни, африкански и азиатски сценични и музикални техники, включително японски театър от XVI век и индонезийски театър на сенките, както и повече от сто различни музикални инструменти. Заедно с дизайнера Майкъл Къри Джули създава стотици фигури и маски. „Наблегнах най-вече на това, което театърът може да постигне като начин на изразяване и въздействие, докато киното не.“, твърди Джули Теймор пред Мат Уолф.

След успеха на мюзикъла заваляват предложения за детски филми, включително и от Спилбърг, но Теймор решава да се отдалечи от темата и предлага на Антъни Хопкинс да играе в „Тит“/1999/, адаптация по Шекспир и нейн режисьорски дебют в киното. „За моя изненада Антъни Хопникс веднага се съгласи, но ми каза, че ще трябва да му помогна, защото никога не е играл Шекспир, аз му отвърнах, добре,  но тогава ти също трябва да ми помогнеш, защото аз пък не съм правила кино.“. Вторият й филм „Фрида“, биография на Фрида Кало, е номиниран за шест „Оскар“-а, от които получава два. В друга филмова адаптация по Шекспир, „Бурята“/2010/, Хелън Мирън превъплъщава Проспера, женски вариант на главния герой Просперо. „ Беше един от тези магически моменти, в които след като с Хелън взаимно си казахме колко много искаме да работим заедно, тя продължи, че би искала да играе Шекспир, но няма роли за нея, а би могла да изиграе Проспера. Тогава й казах: Искаш ли наистина?“, спомня си Теймор.

Незамисимо дали в киното, в театъра или в операта, Джули Теймор неизменно следва максимата, която й дават и от Дисни, когато решават да поставят Цар Лъв: „Казаха ми, че това е голям риск, но колкото по-голям е рискът, толкова по-голяма е и отплатата. Напълно съм съгласна, трябва да поемаш рискове, за да твориш каквото и да било в живота. Не искам да заведа зрителите на място, което вече познават, а на място където не са знаели, че искат да отидат“.

Снимката на Джули Теймор е на фотографа Хавиер Гамонал