9.
Липсваха ми твоите думи за моите страхове. Ръцете ти под моите ръце. Липсваше ми да ми казваш с поглед „Тук съм“. Очите ти в моите очи. Липсваха ми нашите моменти, невидими за другите. Ала когато ти се върна, разбрах, че вече няма да се върнеш. И не са ти липсвали моите страхове, ръцете ми над твоите ръце, погледът ми, търсещ твоя поглед. Ни очите ми в твоите очи, ни нашите невидими моменти.
И сега всяко твое „Тук съм“ ми напомня, че съм закъснял да си отида, за да те съхраня в перфектността.
