63934

„В крайна сметка всички искаме да бъдем обичани”

Нищо не остана и от работния ми режим, с който съм много стриктен. Усещам дисбаланс, насред който не се чувствам комфортно. Успокоява ме фактът, че това е нещо преходно. Надявам се скоро да се върна към нормалния си ритъм. Много е трудно да работя с това напрежение. Вече пиша нова книга и се надявам скоро да изляза от тази шведска вихрушка. Но съм много щастлив разбира се, не се оплаквам.

Разкажете нещо за живота си извън писането.

Моят живот е много нормален. Завиждам на писателите, които имат вълнуващ, адски, дори демоничен живот и им се възхищавам отдалеч, но аз не бих могъл да живея така. Обичам дневната си рутина – часовете в библиотеката, часовете на бюрото ми, някой филм, обяд с приятели. Подобна посредственост изпълва живота ми. Карлос Онети ми каза веднъж: „Моята връзка с литературата е прелюбодейна, а твоята е брачна”. Това е истина. Звучи малко тъжно, но на мен така ми харесва.

Имате ли хоби?

Много обичам музиката. Доста съм консервативен, слушам класическа музика и един от любимите ми композитори е Малер, често си пускам симфониите му. Харесвам и киното и срещите с приятели. Вечер с малка компания приятели е нещо, което ме стимулира и ме прави изключително щастлив. Но центърът на моя живот е работата ми. Флобер беше казал: „Писането е начин на живот” и тази фраза за мен е напълно точна. Никога не спирам да пиша, дори и когато отивам на почивка. Всичко останало е допълнително и това ми дава равновесие. Не е някакво особено постижение, просто за мен писането е най-върховното удоволствие. Писането и четенето, които са двете страни на една монета. За мое щастие за всичко останало се грижи жена ми Патрисия. Когато този график е прекъснат заради външни фактори, изгубвам собствения си център и тази несигурност никак не ми харесва. Опитвам се максимално бързо да се върна към системата си на работа.

1 2 3

Bookmark and Share „В крайна сметка всички искаме да бъдем обичани”