Ивайло Харалампиев от Мадрид

Пилар Гаридо Сентоя е „непрофесионална“ писателка, родена през 1939година в Кордоба. В първата си книга „Следвоенните години през погледа на една гражданка и нейния съпруг“/Planeta/, разказва спомени от детството и младежките си години. А мъжът й Антонио  допълва историята със забавните си илюстрации. Учителка по професия, Пилар остава сирак заедно с петимата си братя и сестри. Двамата с Антонио имат четири деца и трима внуци.

Спомените на една гражданка

… Религиозността, натъпкана насила със средствата на страха, караше мнозина да демонстрират в най-добрия случай странно за внимателния наблюдател поведение. Като девойка си спомням, че в един антракт в киното видях как  разсеян съпруг, който придружаваше жена си като стигна до средата на салона, се прегъна на две и се прекръсти по навик, все едно бяхме на религиозна церемония.

… Да бъдеш беден се беше превърнало в синоним на „червен“. И се предполагаше, че червените са или измрели, или в затвора. Но когато някой от средната класа се беше спуснал по социалната стълбица надолу, заради войната, му прибавяха прилагателното „срамно”. В най-престижните църкви в Мадрид дори се събираха средства за тях.

… В много млекарници можеше освен да си купиш мляко, да видиш и кравата да наднича от задния двор.