57250
late_summer_field-t2

Ако не е достатъчно…

15.03.2014

Призори ще събудя приспаните мои надежди, увехтели от трудното чакане, уморени от дългото нетърпение. Ще се спусна по лунна пътека сред поле от нацъфтели, пролетни минзухари и ще газя тревата, негазена. Ще се свия в окото на птица, за да търся зрънцето любов, непотърсено. Ще се нося по-лека от вятъра и ще прегръщам нозете му боси. Ще заспя до реката от спомени и ще чакам да мине и моята приказка, неразказана. После ще вляза пречистена, ще се къпя в косите й ледени и ще пия вода, ненапита.

Ако и това не е достатъчно, ако празното в мислите, в спомена, в дните на щастие, пак се шири, а топлината е смачкана, сгушена в ъгъла, няма да спра. Ще се влея във ручея дето тича надолу, нецелунат от слънцето. Ще се слея с дъжда дето гали сивата гръд на скалата и попива студени сълзи, неизплакани. Ще се скрия в цигулката на щурец, ще танцувам на мелодия пръснала тъмносиньото на нощта и припявана в часовете до изгрева. Ще разроша деня и ще тичам във мислите, ще потърся утеха, преди да простя и да забравя неистини. Ще целуна тишината преди думите да се запрепъват сред черните многоточия и да сложат в рамка белите откровения.

Ако и това не е достатъчно, ще съм друга, различна, неразлистена, ненаписана… истинска.


Bookmark and Share Ако не е достатъчно…