Дубровник. Дом на дракони и разговори с прилива

Пролетното утро е топло и галещо, току-що окъпано от хладните морски пръски, миещи каменните стени на старата крепост. Денят ухае на жасмин и мокър камък. Рибарските лодки танцуват в неравен кръг, разкъсвайки повърхността на тюркоазеносинята вода, сутрешна молитва за улов. На хоризонта, пухкави облачета мокрят краищата на суетно повдигнатите си поли и бъбрят разпалено с чайките.

Невеста на морето

Шушукане на притихнали в прегръдката на слънцето, площадчета, постлани с бял изгладен от времето камък. Пусти, тесни улички и нахвърляни масички от ковано желязо и люлякови покривки, очакващи посетители. Възрастни дами с прибрани на кок коси, посрещат деня на сладки приказки и горчиво кафе. Собствениците на ресторантчета и малки цветни магазини, се приготвят за поредния интересен ден в компанията на любопитните да срещнат Дубровник.

По това време се събужда животът в приказния град. По това време на деня слънчевите лъчи нежно докосват за добро утро зелените капаци на сградите, пясъчните стени на крепостта и червените покриви, подредени театрално на фона на морето. Мека пелена от слънчеви коси се разстила по старите фасади, докосва зелените хълмове и градините и се плъзга по хълма. Морето, парадно посреща своята златна невеста завърнала се от дългото, нощно  пътуване.